О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 121
София, 11.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни……………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 3/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Т. К. от гр. Л., чрез пълномощника му адв. В. Н. от АК-Ловеч, срещу решение № 237 от 27.10.2008г. по гр.д. № 121/2008г на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 704 от 29.12.2006г. по гр.д. № 1668/2005г. на Ловешкия районен съд в уважената част и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касатора срещу И. И. Н. от гр. Л. за заплащане на неиздължен наем в размер на 1800 лева и на повредени и унищожени вещи на стойност 239 лева и 108 лева – искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.233, ал.1 ЗЗД.
Ответниците И. И. Н. от гр. Л. и Ц. Г. В. от с. С., община Л., оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Жалбата е процесуално допустима само по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, по който обжалваемият интерес възлиза на 1800 лева. По исковете с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД тя е недопустима, тъй като те са предявени и отхвърлени в размери под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК, а именно 1000 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържат основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – решението противоречи на решения на ВКС и в него са разгледани въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулиран е материалноправният въпрос относно формата за действителност на договора за наем и допустимостта на гласни доказателства за установяването му, както и за възможността задължението на наемателя да се определи в непаричен еквивалент. Представени са съдебни решения в подкрепа на становището, че договорът за наем е неформален.
Върховният касационен съд намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въпросът е поставен некоректно и в този смисъл е без значение за делото. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на наемна цена не поради липсата на писмена форма, като форма за действителност на наемния договор, а поради липсата на доказателства за съществуването на такъв договор. Стигнал е до този извод след обсъждане на всички ангажирани доказателства – писмени и гласни. Останалите доводи са относими към правилността на решението /чл.281 ГПК/ и не могат да бъдат обсъждани в това производство без преодоляване на изискванията за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237 от 27.10.2008г. по гр.д. № 121/2008г на Ловешкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Т. К. от гр. Л. срещу решение № 237 от 27.10.2008г. по гр.д. № 121/2008г на Ловешкия окръжен съд по исковете с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, отхвърлени за 239 лева и 108 лева.
Определението може да се обжалва в последната част пред друг състав на ВКС в седмодневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.