О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 740
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли……………….…………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 366/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. К. от гр. А., чрез пълномощника си адв. В. Я. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 1914 от 23.11.2009 година по гр.д. N 2393/2009 година на Пловдивския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 243 от 22.06.09г. по гр.д. № 208/08г. на Асеновградския районен съд, като е уважен иск на Е. “С”, гр. П., срещу касатора за заплащане на сумата 1136, 62 лева, представляваща левовата равностойност на 753, 94 щатски долара, която сума се дължи за неотчетен служебен аванс за командировка в Русия – иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Ответникът Е. “С”, гр. П., оспорва жалбата с писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба и допълнителната молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Посочено е, че “решението на въззивния съд противоречи на чл.299, ал.1 ГПК”, поради което делото подлежи на прекратяване. Поддържа се също така, че “решението противоречи на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина” и по точно на чл.38 във вр. с чл.39 и 40 от Наредбата, т.е. съдържат се твърдения за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. За да се стигне до обсъждане на тези основания, обаче, най-напред трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, касаторите не са изпълнили изискването да изложат конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. ВКС.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените определения на ВКС не са в подкрепа на оплакванията в касационната жалба и молбата към нея, тъй като имат предвид различна фактическа и правна обстановка. В случая с влязло в сила определение е прието, че предявеният иск е допустим и този въпрос е преклудиран с постановения съдебен акт, съответно той е извън предмета на касационното разглеждане.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на чл.299, ал.1 ГПК /стар 224 ГПК/ и чл.207, ал.1, т.2 КТ е обилна, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1914 от 23.11.2009 година по гр.д. N 2393/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. К. от гр. А. на Е. “С”, гр. П., сумата 600 лева /шестотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.