О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1269
София , 20.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадсети октомври……………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 936/2009 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
З. Х. К. от София е подала касационна жалба срещу решение № 249 от 29.12.2008 година по гр.д. N 128/2008 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.10.07г. по гр.д. № 18281/2007г. на Софийския районен съд, 62 състав. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иска на касаторката срещу В. а. , София, за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” – иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 КТ.
Ответникът В. а. , София, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен за разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване е от непосредствено значение за изхода на делото. Той е свързан с това дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина не са били включени в длъжностните задължения на наказаното лице както към датата на постъпването му на работа, така и към датата на налагане на наказанието. Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място това е така, защото цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някои въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Въпросът е във връзка с приложението на чл.186 КТ, който текст съдържа легално определение на понятието нарушение на трудовата дисциплина. Самият текст, както и последователната съдебна практика налагат извода, че трябва да е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, респ. неизпълнение на работата, за която работникът или служителят се е уговорил /арг. от чл.124, ал.1 и чл.126, ал.1 КТ/. Затова с изменението на чл.127, ал.1, т.3 КТ се въведе изискване за връчване на длъжностната характеристика, а не само даване на указание за реда и начина на изпълнение на задачите.
На второ място неоснователно се твърди, че въззивният съд не е съобразил това императивно правило. В този смисъл поставеният въпрос не може да се отрази върху правилността на постановеното решение. Видно от данните по делото, съдът е обосновал становището си за наличие на дисциплинарни нарушения именно с данните за длъжностните задължения, които са вменени на касаторката с длъжностната характеристика от 10.02.2005г., която й е връчена и е действала към момента на извършване на нарушенията. Този въпрос е бил централен във въззивното производство и съдът е дал подробен и обоснован отговор на повдигнатите оплаквания, които се приповтарят и в касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 249 от 29.12.2008 година по гр.д. N 128/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.