О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 772
София, 21.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 441/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Х. Ш. Т. от гр. Б., чрез пълномощника си адв. П. Т. от АК-София, е подал к. жалба срещу решение № 1* от 2.12.2009 година по гр.д. N 1862/2009 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.04.09г. по гр.д. № 3760/06г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу М. на провосъдието за имуществени вреди, които произтичат от незаконни действия или бездействия на държавен съдебен изпълнител Н. К. в производство за публична продан на недвижим имот – иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Ответникът М. на п. , София, не е заявил становище.
Третото лице-помагач на страната на ответника Н. И. К., чрез пълномощника си адв. В. М. от АК-София, оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него е посочено решение № 609/17.05.1993г. по гр.д. № 986/1992г. на ВКС, IV г.о. и два неокончателни съдебни акта – определение от 6.10.1999г. по ч.гр.д. № №2568/99г. на СГС и решение от 15.12.99г. по гр.д. № 911/99г. на Софийския апелативен съд, които поради липса на данни за влизането им в сила, не следва да се обсъждат в това производство. Излага се довод, че “неправилно САС, I състав е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не е налице незаконосъобразно действие или бездействие по повод на което да бъде ангажирана отговорността на МП и че настъпилите вреди за Т. са неотносими за ангажиране отговорността на МП”, т.е. оспорва се материалната законосъобразност на акта.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като освен че липсва правен въпрос, който да е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, не са представени съдебни актове, които да обосновават наличието на предпоставките по текста. Основанието се прилага тогава, когато въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Цитираното съдебно решение на състав на ВКС, обаче, не подкрепя това твърдение. Следва да се има предвид, че новата практика на ВКС и съдилищата по приложението на ЗОДОВ е съобразена изцяло с постановките на ТР №3/2004г. ОСГК ВКС, което допринесе в значителна степен за изясняване на спорните въпроси и за преодоляване на съществуващите различия в правоприлагането. След 2004г. съществува единна практика, която нито се нуждае от допълване, нито от промяна, а доводи в тази насока не се съдържат и в изложението.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 2.12.2009 година по гр.д. N 1862/2009 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.