О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 840
София, 14.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 429/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Н. З. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Н. Т. , е подала касационна жалба срещу решение № 287 от 12.12.2008г. по гр.д. N 758/2008г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 50 от 13.06.08г. по гр.д. № 278/08г. на районен съд – Стара Загора в частта, с която В. Д. С. от с. Б., община С., е осъден да заплати на касаторката сумата 2000 лева. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на С. Н. З. срещу В. Д. С. от с. Б., община С., за заплащане на тази сума, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – иск с правно основание чл.50 ЗЗД.
Ответникът В. Д. С. от с. Б., община С., оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпросите, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторката. В него се съдържа оплакване за постановяването на две противоречиви решения от Старозагорския окръжен съд по сходни случаи на ухапвания от куче в с. Б., община С., които следвало да се решат по един и същи начин в полза на ухапаните лица. Освен липсата формулирани въпроси по проложението на материалния и процесуален закон, искането за допускане на обжалването е неоснователно и поради това, че липсват противоречиви решения на съдилищата по приложението на чл.50 ЗЗД. Различният изход на делата е резултат от възприетата в тях фактическа обстановка и от доказателствените усилия на страните, а не от различно приложение на правото, което е основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287 от 12.12.2008г. по гр.д. N 758/2008г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.