О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 36
София 19.1.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари…………………..……..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4660/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е подало “В” Е. , гр. С., чрез пълномощника си адв. И, срещу решение № 185 от 12.05.2008 година по гр.д. N 153/2008 година на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 134 от 17.12.2007г. по гр.д. № 13/2007г. на Смолянския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати солидарно с община С. на Т. П. Г. от гр. С. сумата 24000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 541, 20 лева обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.50 ЗЗД. Ответницата Т. П. Г. от гр. С. оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника й адв. Б. С. от АК-Пловдив. Претендира разноските за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се съдържа общо позоваване на чл.280, ал.1 ГПК, без да са посочени конкретните касационни основания за допускане на обжалването и без те да са обосновани. Тъй като са приложени решения на състави на ВКС може да се приеме, че касационната жалба се основава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Формулираният въпрос е от съществено значение за правилното решаване на делото и касае материалноправната пасивна легитимация на касатора по иск с правно основание чл.50 ЗЗД, както и разпределението на доказателствената тежест в процеса. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото приетото по делото не разкрива противоречие с практиката на съдилищата по тези въпроси. В случая въззивният съд подробно е обосновал становището, че касаторът е пасивно-легитимиран да отговаря по иска, тъй като на него е възложена дейността по експлоатацията и опазването на подземното съоръжение – водопроводна шахна с дълбочина около 6 метра, в която е пропаднала ищцата поради липса на обезопасяване – оставена открита без капак. Обратно – касаторът-ответник не е доказал защитното си възражение, че няма отношение към поддръжката и експлоатацията на съоръжението, включително и чрез изслушаната съдебно-техническа експертиза и другите доказателства по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 12.05.2008 година по гр.д. N 153/2008 година на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА “В” Е. , гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Г. от гр. С. разноски за това производство в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.