О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 817
София, 10.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли………………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………….. в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 636/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Ж. Б. от София, чрез пълномощника си адв. В от САК, е подал касационна жалба срещу решение от 17.12.2008 година по гр.д. N 2528/2005 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено решение от 11.05.05г. по гр.д. № 7093/2004г. на Софийския районен съд, 56 състав, по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касатора срещу “Б” АД, София, за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на длъжността “ръководител ипотечно кредитиране и клонове мрежа” и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 3263 лева.
Ответникът “Б” АД, София, оспорва жалбата с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ГПК, поради следното:
Материалноправните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до приложението на императивните разпоредби на чл.193 и чл.190, ал.1, т.4 КТ, и в частност до преценката дали срокът от 2 часа е с разумна продължителност за даване на обяснения от работника или служителя и дали дисциплинарното нарушения по чл.187, т.8 във вр.с чл.190, т.4 КТ, в хипотезата на злоупотреба с доверието на работодателя, е фактическо или резултатно.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по повдигнатите въпроси. Действително в КТ не е предвиден срок, в който работникът или служителят да предложи писмените си обяснения или да потърси работодателя, за да се защити устно срещу предявените му дисциплинарни нарушения. Този срок трябва да е разумен и се преценява във всеки конкретен случай. Ако, обаче, работникът или служителят счете, че той е недостатъчен, трябва да уведоми работодателя и да поиска удължаването му. В противен случай ще се приеме, че срок с продължителност от 2 часа съответства на нуждите на дисциплинарното производство, а недаването на обяснения или отказа за даване на такива ще се отнесе към хипотезата на чл.190, ал.3 КТ. Неоснователни са и твърденията, че съществува противоречива практика по тълкуването и приложението на основанието за дисциплинарно уволнение “злоупотреба с доверието на работодателя”. То винаги включва такива умишлени прояви в поведението на работника или служителя, които имат за последица накърняване на доверието на работодателя. Върховният касационен съд е имал поводи да посочи, че тълкуването на израза трябва да се свързва с разпоредбата на чл.126, т.9 КТ и въведеното в нея задължение на работника или служителя да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие. Фактическият състав на разпоредбата изисква преднамереност в действията на работника или служителя, но не и непременно реализирана облага, която може да настъпи и по-късно или да бъде предотвратена. Тази практика на съдилищата е последователна и няма основание да бъде променяна. Приложените съдебни решения не обосновават друго становище.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2008 година по гр.д. N 2528/2005 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Ж. Б. от София ДА ЗАПЛАТИ на “Б” АД, София, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, съставляваща разноски за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.