О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1120
София, 15.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 741/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Ф. Т. С. Е. Мениджмънт АД, гр. В., срещу решение № 1* от 23.12.2008 година по гр.д. N 2435/2008 година на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 19.09.08г. по гр.д. № 4090/2008г. на Варненския районен съд и е уважен иск на А. П. Г. от гр. В. срещу касатора за отмяна на незаконна заповед за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “оперативен счетоводител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 4 299,65 лева, както и е отхвърлено евентуалното възражение на касатора срещу същото лице за прихващане на сумата 1567, 39 лева, съставляваща платено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
Ответникът А. П. Г. от гр. В. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационните основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на практика на състави на ВКС, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение дава повод да се приеме, че касаторът се позовава на противоречива практика на съдилищата по въпроса за това необходима ли е писмена форма за уведомяването на предложителя относно становището на другата страна по направено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Основанието по т.3 на чл.280 ГПК е въведено с оглед на формулирани въпроси за това необходима ли е писмена форма при отправяне на предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.1 КТ и допустимо ли е да се извърши прихващане между заплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и уважено искане за присъждане на обезщетеие по чл.225 КТ. Касационният състав намира, че няма основание за допускане на обжалване поради следното: Основният довод за незаконност на уволнението съставът на Варненския окръжен съд е обосновал с липсата на писмено предложение от страна на работодателя до работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. По този въпрос и теорията, и практиката са единни в становището си, че предложението трябва да е изготвено в писмена форма и в него изрично да е формулирано волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Това е необходимо за създаване на сигурност в отношенията на страните с оглед нуждата да се прецени постигането на съгласие по съществените въпроси, свързани с прекратяването на трудовия договор и основанието за осъществяването му. Съвпадение на двете насрещни волеизявления по съществените въпроси може да има при изразяването им в писмена форма, която е въздигната от законодателя във форма за действителност. Липсата на съществен елемент от състава на чл.325, т.1 КТ е достатъчно основание за незаконност на уволнението, без да е необходимо да се обсъжда осъществяването на другите необходими действия на страните за законно извършване на уволнението.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по втория материалноправен въпрос. Обезщетението по чл.224, ал.1 КТ безусловно се дължи към датата на прекратяване на трудовия договор и не е в зависимост от основанието за извършването му, нито от неговото законосъобразното осъществяване. При евентуално уважаване на исковете по чл.344, ал.1-3 КТ и завръщане на работа, работникът или служителят вече не може да претендира реално ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент. Затова обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не подлежи на връщане и не може да се компенсира с обезщетението за незаконно уволнение, в какъвто смисъл е искането на касатора. Такава е постоянната практика на съдилищата, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 23.12.2008 година по гр.д. N 2435/2008 година на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.