О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 733
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли……………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 348/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1* от 28.10.2009 година по гр.д. N 1017/2009 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят А. Л. М. от София изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от публикации във вестник “168 часа”, брой от 18-21 май 2001г., е отхвърлен за разликата от 2 500 лева до претендирания размер от 40 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът “168 часа” Е. , София, който чрез пълномощника си адв. П. М. от САК, го обжалва в частта, с която е уважен иска и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в посочения общ размер от 2 500 лева.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
1. Жалбоподателят А. Л. М. от София е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че „в атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по съществен материално – правен интерес, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, съгласно чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК”. Позовал се е на решения на състави на ВКС. По нататък е изложил съображения за понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, чието определяне трябва да е свързано с преценката на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС решаващият съд формално е изброил обществените критерии за справедливост, без да ги обсъди и съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.е. въведени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, като са възпроизведени доводите от касационната жалба по съществото на спора. Позовава се на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като за обосноваването му прилага решение по гр.д. № 183/2002г. на ВКС, IV г.о. Позовава се също на хипозата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не излага съображения защо допускането на касационно обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Както се посочи, липсват материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Представените съдебни решения потвърждават последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 11000 лева на 2 500 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията, а именно – името на вестника, разпространил непроверената информация /печатно издание с висок рейтинг/, многохилядния му тираж, степента на критичност, фактът, че ищецът е бил висш държавен служител, но същевременно и това, че този факт обуславя по-високи морални и волеви изисквания към него, че дори съмненията за нерегламентирани контакти и дейност са недопустими и формират отрицателна обществена нагласа и др. Тази преценка е съобразена със задължителната практика на ВКС, застъпена в т.11 на ППлВС №4/68г.
2. По жалбата на “168 часа” ЕООД.
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развил е довод за материална незаконосъобразност на въззивното решение, която произтича от липсата на елементи от състава на чл.45 ЗЗД, а именно на виновно поведение на автора на статиите. Обосновава и оплакване за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, поради необсъждане на представени доказателства за оборване на презумпцията за виновност, както и приети за доказани обстоятелства, които не са надлежно установени – претърпени болки и страдания от ищеца. Представените съдебни решения, които трябва да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не обосновават твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.45 ЗЗД, а тъкмо обратно. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, те не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 28.10.2009 година по гр.д. N 1017/2009 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.