О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 702
София, 07.07.2010.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни………….………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………..………………………………….. в присъствието на прокурора ………….………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….……..
гр.дело N 233/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
“В” ЕООД – гр. Т., е подало касационна жалба, приподписана от адв. Кр. Н. , срещу решение № 295 от 30.11.2009 година по гр.д. N 521/2009 година на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение №169 от 7.08.09г. по гр.д. № 453/09г. на Троянския районен съд. Вместо него е постановено друго, като са уважени искове на Н. М. Н. от гр. Т. срещу касатора за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на длъжността “инкасатор” и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 2908, 16 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Н. М. Н. от гр. Т. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, се отнася до приложението на императивната разпоредба на чл.193 КТ. Питането е свързано с това необходимо ли е с нарочен документ да се уведоми работникът или служителят, че срещу него започва дисципринарно производство, достатъчно ли е уведомяването му за установени конкретни нарушения и искането на обяснения за тях, за да се приеме, че спрямо него е започнало дисциплинално производство и допустимо ли е описанието на констатирани нарушения да бъда материализилано в отделен документ, съпровождащ писмото, с което се искат обясненията? Касаторът се позовава на съдебна практика в тази насока, както и на необходимостта тя да се доразвие и обогати след влизане в сила на новия ГПК.
Поставеният въпрос, в неговите конкретни измерения, е принципно важен, но не е от значение за крайния резултат по разглежданото дело. Това е така, тъй като въззивният съд е стигнал до извод за незаконност на уволнението не защото служителят не е знаел за започването на дисциплинарна процедура спрямо него, което обстоятелство да му е станало известно при изискването на писмените обяснения, а поради това, че наказващият орган не е уточнил дисциплинарните нарушения от обективна и субективна страна /извън посоченото в протокола за проверка от 14.01.2009г./, съответно наказаното лице не е могло да даде обяснения по неформулирани надлежно нарушения. Основният довод за уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е свързан с изтичането на краткия /двумесечен/ срок за налагане на наказанието спрямо съставянето и узнаването на цитирания в заповедта за уволнение протокол от 14.01.2009г. – наказанието е наложено след срока на 23.03.2009г., т.е. приложени са разпоредбите на чл.194, ал.1 КТ и 195, ал.1 КТ. В изложението към касационната жалба, обаче, не са поставени въпроси, свързани с приложението на тези тестове, нито се твърди решенето по делото да е в противоречие с практиката на ВКС, да е налице противоречива практика на съдилищата или да има необходимост от промяна или доразвиване на съдебната практика в поддържана от касатора насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295 от 30.11.2009 година по гр.д. N 521/2009 година на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.