Р Е Ш Е Н И Е
N 740
София, 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври…………………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 629/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Постъпила е касационна жалба от К. М. И. и С. М. С., последният конституиран в качеството му наследник на М. С. М. , всички от гр. Ш., чрез пълномощника им адв. М. К. от АК-Шумен, срещу решение от 2.11.2007 година по гр.д. N 542/2007 година на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 369/21.06.2007г. по гр.д. № 2015/2006г. на Шуменския районен съд в частта, с която е обявен за нищожен договор за дарение по нот.д. № 1342/2005г. на нотариус с рег. № 222 с район на действие Шуменския районен съд, поради противоречието му на закона – иск с правно основание чл.23 СК. Развиват доводи за неправилност на решението поради противоречието му на материалния закон и необоснованост, както и поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. „в” от ГПК /отм./. Намират, че при постановяване на решението съдът е трябвало да съобрази данните относно начина на прекратяване на брака – по взаимна вина на съпрузите, както и че разпоредителната сделка е извършена преди връчването на исковата молба за развод, че жилището /процесната идеална част/ е придобита по време на брака на съпруга-ответник и съставлява СИО, че съдът е трябвало да съобрази настъпилата смърт на ответника М. М. и обстоятелството, че при наличие на обикновена съсобственост винаги могат да се предприемат действия за ликвидирането й и др.
Ответницата П. Н. М. от гр. Ш. не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й на посочените касационни основания Върховният касационен съд взе предвид следното.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск на П. Н. М. от гр. Ш. срещу К. М. И. и С. М. С., последният конституиран в качеството му наследник на М. С. М. , всички от гр. Ш., с правно основание чл.23 СК, съставът на въззивния съд е приел, че процесното жилище има характеристиката “семейно жилище” и това обстоятелство е установено по задължителен начин с влязлото в сила бракоразводно решение. Несъмнено е и това, че разпоредителната сделка, с която М. М. е надарил дъщеря си К. И. , е извършена по време на брака му с ищцата. Касае се до лична собственост на прехвърлителя, тъй като макар и по време на брака, той е придобил имота /? ид. част/ по силата на безвъзмездна правна сделка – дарение от съпругата му-ищца П. М. Налице са всички елементи от състава на чл.23 СК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което сделката е обявено за нищожна като противоречаща на закона.
Решението е правилно. Липсата на съгласие от страна на съпругата при сключването на договора за дарение, който има за предмет семейно жилище, е достатъчно, за да обоснове нищожността му поради противоречие на закона. Посредством него съпругът се е разпоредил с лична собственост в полза на трето лице, а извършеното действие е непротивопоставимо на съпруга-несобственик. Законът не предвижда възможност за последващо отстраняване на порока. Нормата на чл.23 СК е императивна /установена в публичен интерес/, а нарушаването й към момента на сключване на договора има за последица приетия от въззивния съд правен резултат.
Развитите касационни оплаквания са без значение за спорното право. По чия вина е прекратен бракът, дали разпоредителното действие е извършено преди или след исковата молба за развод /но преди развода/, за настъпилото правоприемство в хода на делото /с оглед смъртта на прехвърлителя-съпруг/ и възможността за извършване на съдебна делба, както и въпросите за ползването на жилището, са извън предмета на делото и правилно не са обсъдени от въззивния съд. В решението са изложени съображения по относимите елементи от състава на правната норма, които трябва да са налице към момента на изповядане на сделката. Законосъобразен е отговорът и за приложението на чл.23 СК по отношение на съсобствените имоти, части от които са индивидуална собственост на единия съпруг. В тази насока има последователна практика на ВКС.
По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 2.11.2007 година по гр.д. N 542/2007 година на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.