О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1264
София, 19.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври……………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 925/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Л. от гр. В. срещу решение № 45 от 19.03.2009 година по гр.д. N 39/2009 година на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 25.11.2008г. по гр.д. № 1487/2006г. на Варненския окръжен съд. С него е отхвърлен иск на касатора за осъждане на К. И. Д. и Д. Х. Д., двамата от гр. В., да заплатят солидарно сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради виновното им поведение – съзнателна и умишлена кражба на пари – иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустими, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
С допълнителна жалба от 22.04.2009г. касаторът се е позовал на допуснати нарушения на материалния закон по приложението на чл.45 ЗЗД. Не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Не е посочил и основанието, на което счита че касационната му жалба трябва да се допусне до разглеждане, съответно коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК смята за осъществена. Развил е доводи за материална незаконосъобразност по съществото на правния спор – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Към касационната жалба и допълнителната жалба не са представените съдебни решения. В последната има позоваване на актове на Наказателна колегия на ВКС, както и общо позоваване на чл.45 и сл. ЗЗД в частта, която се отнася до изискването за пълно обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.51 ЗЗД. Позоваването на конкретни съдебни актове може да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само по себе си то не е достатъчно да обоснове становището на касатора за наличието на противоречива практика на съдилищата, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на посочените правни норми. Тя е достатъчно богата и трайна, поради което нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 19.03.2009 година по гр.д. N 39/2009 година на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.