О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1354
София,06.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…………………………….…..…………………………………………………в присъствието на прокурора ……………………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1139/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. „Н” с. Б., област Смолянска, чрез пълномощника му адв. Н от гр. Д., е подал касационна жалба срещу решение № 75 от 17.04.2009 година по гр.д. N 110/2009 година на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 174 от 5.01.2009г. по гр.д. № 139/2008г. на Девинския районен съд. С него са уважени исковете на Д. Д. Д. от с. Б., Смолянска област, срещу касатора, за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „прогимназиален учител” и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 060 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Д. Д. Д. от с. Б., Смолянска област,
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитинирано лице.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които хипотези се позовава касаторът. Не са формулирани съществените материалноправни въпроси, които да бъдат разгледани в контекста на посочените основания за допускане на обжалването. Общо е посочено, че „съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с особената закрила при уволнение: по чл.333, ал.2 и ал.4 КТ, които са решение в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и са решавани противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Представени са съдебни решения. Следва да се има предвид, че противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС липсва. Не се обосновава и противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.333, ал.2 и 4 КТ, тъй като представените решения по приложението на тези текстове са безпротиворечиви и са в подкрепа на приетото по делото. Независимо от това може да се посочи, че въпросите по пролижението на чл.333, ал.2 КТ са без значение за конкретния правен спор, тъй като обжалваното решение не е основано на нарушена закрила по него, а на тази по чл.333, ал.3 КТ – служителят е бил член /секретар/ на синдикалното ръководство в училището, а съответният синдикален орган не е дал съгласие за уволнението му, извършено поради намаляване обема на работа. Това нарушение е достатъчно, за да обоснове незаконност на уволнението по чл.344, ал.3 КТ, без да е необходимо да се разглеждат останалите спорни въпроси по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 17.04.2009 година по гр.д. N 110/2009 година на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. „Н” с. Б., област Смолянска, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д. от с. Б., Смолянска област, разноски за това производство в размер на 50 лева /петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.