Р Е Ш Е Н И Е
N 869
София, 24.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември…………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. Иванова………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1576/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
А. п. – София е подала касационна жалба срещу решение № 301 от 15.01.2008 година по гр.д. N 1468/2007 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила в уважената част решение от 15.02.2007г. по гр.д. № 2568/2005г. на Софийски градски съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК /отм./. Конкретните доводи са във връзка с определения размер на обезщетението, което касаторът намира за прекомерно завишено.
Ответникът В. Н. Ш., чрез пълномощника си адв. С от САК, оспорва жалбата и моли да му се присъдят разноските за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното:
Апелативният съд в София е постановил решение, с което е оставил в сила решение от 15.02.2007г. по гр.д. № 2568/2005г. на Софийски градски съд. С него е уважен иск на В. Н. Ш. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи, с правно основание чл.2, т.2, предл. 1 във връзка с чл.4 от ЗОДВПГ, сега с променено наименование ЗОДОВ, в сила от 12.07.2006г. За да определи размера на обезщетението в размер на 5000 лева и отхвърли иска за разликата до предявения размер от 10 000 лева въззивният съд е приел, че проведеното наказателно производство е причинило на ищеца морални вреди, които произтичат от накърнено достойнството и чест пред обществото, злепоставяне пред роднини, съседи, приятели и колеги. Наказателното производство, продължило повече от три години, е дало отражение и върху психиката, поведението и начина му на живот по това време и след това. С оглед на всички обстоятелства по делото и принципът за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, е определил посочения размер на обезщетението.
Решението е правилно. Хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени от правозащитните органи от незаконно обвинение в извършено престъпление са уредени изчерпателно в чл.2, т.2 ЗОДВГ. В тази насока следва да се имат предвид и постановките на ТР № 3/04г. на ОСГК на ВКС. В случая по основанието за отговорността на ответника не се спори, тъй като ищецът е оправдан по повдигнати обвинения по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4 НК с влязла в сила присъда от 16.08.2005г. по нохд № 3501/2004г. на Софийски градски съд, потвърдена с решение по нохд № 1009/2004г. на Софийския апелативен съд. Спорът е за размера на обезщетението за неимуществени вреди в уважената част от 5000 лева. Доводите на ответника за прекомерност на определения размер поради неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и поради липса на разграничение между досъдебната и съдебна фаза на производството, не се споделят от касационния състав. Софийският апелативен съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства, както го задължава чл.52 ЗЗД, и въз основа на събрания доказателствен материал е направил обоснован извод относно дължимата репарация. Тя съответства на обществения критерий за справедливост с оглед взетата мярка за неотклонение “подписка” и обстоятелството, че повече от три години срещу ищеца е поддържано обвинение за деяния, за които по-късно е оправдан. През това време е било ограничено правото му на свободно придвижване, накърнено е личното му достойнство пред близките и обществото. Връзката между отделните фази в развитието на наказателното производство е неразривна и е в зависимост от действията на прокуратурата, която единствена има правомощието да внася и поддържа обвинението пред съда. Отговорността на съда е уредена в други хипотези на чл.2 ЗОДОВ, които са извън разглежданата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 301 от 15.01.2008 година по гр.д. N 1468/2007 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Ш. от София адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 1850 лева /хиляда осемстотин и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.