О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 602
София, 11.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни…………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 46/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е подала М. А. Б. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-Пазарджик, срещу решение № 457 от 13.10.2009 година по гр.д. N 586/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 441 от 15.05.09г. по гр.д. № 1985/2008г. на Пазарджишкия районен съд. С него е уважен иск на Г. Н. Н. от гр. П. срещу касаторката с правно основание чл.108 ЗС и е отхвърлен насрещен иска на касаторката срещу Г. Н. Н. с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./.
Ответникът Г. Н. Н. от гр. П. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки поради следното:
В изложението към касационната жалба се поддържа, “че в резултат на допуснати нарушения на материалния закон, както и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, посочени в касационната жалба, въззивният съд неправилно се е произнесъл по материалноправния въпрос, а именно да уважи предявения иск по чл.108 ЗС и отхвърли предявения насрещен иск по чл.21, ал.2 СК /отм./”. Изложено е също така, че “този съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС”, а “същественото процесуално правило, което е нарушено, е недопускането на нови доказателства, от значение за изхода на делото”. Видно е, че се поддържат твърдения за неправилност на въззивното решение поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – касационни основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК и се препраща към мотивите, които са развити в касационната жалба. За да стигне до обсъждане по съществото на правния спор /чл.281 ГПК/ касаторът, а след това и касационния съд, трябва да преодолеят изискването за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, които са изрично установени в нормата на чл.280 ГПК. Такива основания не са посочени – липсва процесуален или материалноправен въпрос, който касационният състав да разисква в рамките на изложението, нито обосновка защо решаването му по контректното дело е в разрез с практиката на ВКС. Не са приложени и съдебните решения, на които се позовава касаторката, за да се прецени доколко имат отношение към разглеждания случай и формирана ли е наистина противоречива практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 457 от 13.10.2009 година по гр.д. N 586/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.