О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 417
София , 23.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1891/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. о. , чрез пълномощника ю.к. Й. М. , срещу решение от 3.07.2009 година по гр.д. N 2372/2008 година на Софийски градски съд в частта, с което е оставено в сила решение от 11.04.2008г. по гр.д. № 27066/2006г. на Софийския районен съд – 54 състав и касаторът е осъден да заплати на З. К. Х. от София сумата 20000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, на основание чл.200 КТ.
Ответницата З. К. Х. от София оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника й адв. Н. Д. С него се оспорва както допустимостта, така и основателността й. Претендират се разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора не е посочено основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и такова не е обосновано. Не е формулиран и конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос извън твърдението, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на този по други дела, където е определено в по-нисък размер. С оглед на това може да се приеме, че искането се основава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а поставеният въпрос е материалноправен и се отнася до критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив размер на репарацията. Приложените съдебни решения не разкриват сходство с разглеждания случай /касае се до различни травматични увреждания, настъпили по различно време и обстоятелства/, нито обосновават наличието на противоречива практика по текста. Доводът следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Той е по съществото на правния спор и може да се разгледа само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.07.2009 година по гр.д. N 2372/2008 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. о. , София, ДА ЗАПЛАТИ на З. К. Х. от София разноски за това производство в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.