О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1566
София, 30.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември……………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1320/2009 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
П. И. Ж. от гр. Д., чрез пълномощника си адв. Б. К. от АК-Добрич, е подал касационна жалба срещу решение № 446 от 3.07.2009 година по гр.д. N 409/2009 година на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 70 от 26.03.09г. по гр.д. № 1112/2008г. на Добричкия районен съд. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу „В” Е. , гр. Д., за сумата 1179, 16 лева, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Ответникът „В” Е. , гр. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които хипотези се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен за разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване е от непосредствено значение за изхода на делото. Той е свързан с това дали е основание за възникване на право на работника на обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудов договор времето, което се признава за трудов стаж по правната фикция на чл.354, т.1 КТ? Касационният състав намира обаче, че по този въпрос липсва противоречива практика на съдилищата, тъй като представените две съдебни решения – на Софийския окръжен съд и на Софийския районен съд, няма данни да са влезли в сила и да създават практика, която е в противовес с постоянната практика по влезли в сила решения на други съдилища, вкл. и на Върховния касационен съд. Тя е постоянна в смисъл, че обезщетение по чл.224, ал.1 КТ се дължи само за положен труд и за реално отработен трудов стаж, тъй като правото на платен годишен отпуск има за цел да възстанови работната сила. Изискването за симетрия в правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение не позволява да се приеме, че извън обезщетението по чл.225 КТ работодателят дължи и други обезщетения за времето, през което не е съществувало трудово правоотношение. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, защото цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Както се посочи, практика по приложението на чл.224, ал.1 КТ, в хипотезата на прекратено трудово правоотношение за времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа /чл.354, т.1 КТ/, е установена и на този етап няма основание да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 446 от 3.07.2009 година по гр.д. N 409/2009 година на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.