О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 77
София 13.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември………………………………………
две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………..
гр.дело N 2826/2008 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
“С” ООД със съдебен адрес София, адв. М, е подало касационна жалба срещу решение № 37 от 12.03.2008 година по гр.д. N 116/2007 година на Софийския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 83 от 28.11.06г. по гр.д. № 84/2006г. на Сливнишкия районен съд и вместо него е постановено друго, като е осъден касатора да заплати на С. о. , район “И”, сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване в периода 25.07.05г. – 25.01.06г. на част от 1040 кв.м. от УПИ №1 “З” в кв. 4 по ПУП на м.”Изток-Изток”, гр. С. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ответникът С. о. , район “И”, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Процесуалният и материалноправен въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с допустимостта и правилността на съдебното решение и се отнасят до възможността въззивният съд да промени правната квалификация на иска, както и относно размера на обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД, което обеднилият не може да претендира повече от размера на обедняването, дори
ако размера на имуществената полза на обогатилия се е по-голяма, както и последният не е длъжен да реституира повече, отколкото в действителност е получил, дори ако загубата на обеднилия се е по-голяма от обогатяването.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС при действието на Закона за устройство на съдилищата /ЗУС/ или тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС не е посочена, защото цитираното в изложението ТР №82-75-ОСГК, постановено при действието на ЗУС, не е задължително, а служи само за ръководство на съдилищата. Липсват и предпоставките на т.3 от текста – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някои въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация.
Независимо от това дори и да се премине към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /с оглед сочените решения на състави на ВКС/ следва да се има предвид, че по формулираните по-горе принципни въпроси няма противоречива практика на съдилищата, която да се налага да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване, нито конкретните съдебни решения противоречат на установената съдебна практика. Част от тях са постановени за друга фактическа обстановка и не съответстват на данните по делото, а друга част подкрепят приетото от съда. Въззивната инстанция се произнася по съществото на правния спор, като е задължена да направи собствени изводи както по фактите, така и по правото. Правното основание на иска се извежда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и това е част от решаващата дейност на съдебните инстанции. Само разглеждането на делото на непредявено основание е повод за обезсилване на въззивното решение, какъвто настоящият случай не е, защото искът правилно е квалифициран по чл.59, ал.1 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неоснователно ползване на част от имота на ответника съдът е съизмерил със средните наемни цени на имоти от такъв тип в София, в какъвто смисъл е постоянната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 12.03.2008 година по гр.д. N 116/2007 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.