О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 274
София, 19.03.2010.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март…………………..……………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………..………………………………….. в присъствието на прокурора ………….………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….……..
гр.дело N 1784/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
“К” Е. , София, чрез пълномощника си адв. Ив. Д. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 1252 от 3.07.2009 година по гр.д. N 1112/2009 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №59 от 24.02.09г. по гр.д. № 14/08г. на Карловския районен съд. С него са уважени искове на Т. И. В. от с. В., община К., срещу касатора, за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на длъжността “монтажник” и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 960 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата Т. И. В. от с. В., община К., не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният и процесуалноправен въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, се отнасят до приложението на императивната разпоредба на чл.193 КТ. Питането е свързано с възможността съдът да приложи посочената правна норма и да отмени уволнението като незаконно в случай, че работникът или служителят не се е позовал на нея, нито е поддържал в производството наличие на основание за отмяна на дисциплинарното увлонение поради това, че не са му поискани обяснения. В този случай работодателят е останал изненадан от постановения съдебен акт и не е имал възможност да представи доказателствата, установяващи изпълнението на закона. Касаторът се позовава на съдебна практика в тази насока, както и на необходимостта тя да се доразвие и обогати след влизане в сила на новия ГПК. Поставеният въпрос е принципно важен, но не е от значение за крайния резултат по разглежданото дело. Това е така, тъй като въззивният съд, макар да е посочил, че липсват доказателства за изпълнение на задължението по чл.193 ГПК, е преминал към разглеждане на спора по същество. Изложил е обстойни съображения защо намира, че дисциплинарното уволнение е незаконно и не е препятствал всестранното изясняване на делото на основание чл.193, ал.2 КТ. В изложението към касационната жалба, обаче, не са поставени други въпроси, които да бъдат обсъдени от касационния състав и поради това липсват основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1252 от 3.07.2009 година по гр.д. N 1112/2009 година на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.