О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 835
София, 14.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни……….……………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 332/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Д. Т. от гр. М. е подал касационна жалба срещу решение от 7.10.2008г. по гр.д. N 117/2008г. на окръжен съд-Монтана в частта, с която е отменено решение от 27.12.07г. по гр.д. 169/07г. на Монтанския районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на „К” А. , София, срещу касатора за заплащане на сумата 16 135,68 лева, съставляваща липси при отчитане на парични или материални ценности – иск с правно основание чл.207, ал.1,т.2 КТ.
Ответникът „К” А. , София, оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание следва да се счита подадена касационната жалба, поради следното:
В изложението на касатора е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с доказателствената сила на вторични счетоводни документи, въз основа на които е намерил за основателно искането за ангажиране на пълната му имуществена отговорност и го е осъдил да заплати сумата 16 135,68 лева, ведно със законната лихва върху сумата. В изложението, обаче, няма доводи по приложението на чл.280 ГПК, нито дори цифрово посочване на някоя от хипотезите, на които касаторът основава възможността за допускане на обжалването. Следва да се има предвид, че противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС не е посочена и в действителност не съществува. Не е посочена и противоречива практика на съдилищата, която трябва да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване на решението. Липсват и предпоставките на т.3 от текста – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато, макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Разглежданият случай не е такъв.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 7.10.2008 година по гр.д. N 117/2008г. на окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.