О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 7
София, 11.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1107/2009 година.
1. Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. М. Г. от АК-Враца, срещу въззивно решение № 104 от 7.03.2009 година по гр.д. N 32/2009 година на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 81 от 13.11.2008г. по гр.д. № 1152/2008г. на Врачанския районен съд. С него са уважени искове на И. О. Ц. от гр. В. срещу касатора за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът И. О. Ц. от гр. В. не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение е засегнат материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да се разгледа в контекста на т.2 от същия текст. Въпросът не е формулиран, но според касатора той е свързан с приложението на чл.189, ал.1 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4 КТ и се отнася до преценката на тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание за злоупотреба с доверието на работодателя. Обосновка е изведена от това, че по сходен правен спор Ямболският окръжен съд и Великотърновският окръжен съд са постановили решения, които са в разрез с пприетото по настоящото дело. Касаторът е развил и доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост по съществото на правния спор – касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебни актове трябва да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което основание за допускане на касационно обжалване се основава в изложението пълномощникът на касатора. Както се посочи по-горе, обаче, не е формулиран конкретен въпрос, а посочването на текстове от закона не удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това трябва да се има предвид още, че противоречива практика може да възникне между влезли в сила съдебни решения, а приложените такива на окръжни съдилища няма данни да са влезли в сила. Освен това те имат отношение към приложението на чл.189, ал.1 КТ, но нямат отношение към мотивите на въззивния съд, с които са уважени исковете срещу касатора. Дисциплинарното уволнение е отменено поради липса на доказателства за извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, а не заради несъразмерност на установени нарушения на трудовата дисциплина и наложеното наказание.
2. Постъпила е и частна касационна жалба от „Т” Е. , гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. М. Г. от АК-Враца, срещу определение от 16.04.2009г. по гр.д. № 32/2009г. на Врачанския окръжен съд, постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК. С него са присъдени в полза на И. О. Ц. от гр. В. разноски за въззивното производство в размер на 250 лева. Касаторът се позовава на липсата на списък за разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция – изискване по чл.80 ГПК.
Оплакването е неоснователно. Пред въззивната инстанция е представено само адвокатско пълномощно с договор за правна помощ и съдействие за сумата 250 лева. В случая не е необходимо съставянето на списък, тъй като направения разход е един и пълномощникът на ищеца е поискал присъждането му в пледоарията след даване ход на устните състезания пред Врачанския окръжен съд в съдебното заседание, проведено на 11.02.2009г. Като не се е произнесъл по направеното искането със съдебното решение съдът правилно е постановил определение по реда на чл.248 ГПК, с което го е уважил.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 7.03.2009 година по гр.д. N 32/2009 година на Врачанския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2009г. по гр.д. № 32/2009г. на Врачанския окръжен съд в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.