О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 773
София, 21.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли…………….……………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 537/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. В. П. и Е. С. П., двамата от гр. А., чрез пълномощника им адв. П. Т. от АК-София, срещу решение № 283 от 13.11.2009 година по гр.д. N 455/2009 година на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 127 от 12.06.2009г. по гр.д. № 310/2008г на Троянския районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу О. С. И. и А. О. И., двамата от гр. П., за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1.08.1997г. по нот. акт № 88/97г. на Троянския районен съд, поради измама – иск с правно основание чл.29 ЗЗД.
Ответниците О. С. И. и А. О. И. от гр. П. не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, т.1 ГПК – обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. Доколкото развитите съображения по съществото на правния спор са свързани с позоваване на решения, които касаят практика на състави на Върховния касационен съд /р. № 1561/27.12.99г. по гр.д. № 806/99г, р. № 531/29.08.2003г. по гр.д. № 1142/2002г./, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. В частта от касационната жалба, наречена “Условия да допустимост на касационната жалба”, не е формулиран правен въпрос от материалнопрално или процесуалноправно естество, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по начин, който противоречи на практика на състави на ВКС. Независимо от това с оглед изложените съображения относно фактическия състав на измамата /чл.29 ЗЗД/ и данните по делото може да се приеме, че питането е свързано с възможността недействителна част от съдържанието на сделка да обуслови наличие на измама. В отговор на този въпрос може да се отговори, че това е възможно ако се установи кумулативно 1. умишлено въвеждане в заблуждение от насрещната страна, 2. ако без създадената неверна представа за обстоятелствата, свързани със сделката, тя не би се осъществила. В случая няма доказателства за виновно поведение на ответниците при сключване на сделката, поради включване в съдържанието й на нищожната клауза за неотчуждаемост на имота до смъртта на продавачите, нито че този запис в акта за покупко-продажба е изиграл решаваща роля при формирането на волята на продавачите за отчуждаване на имота в полза на техния внук. Представените решения на състави на ВКС не противоречет на приетото по делото, нито припокриват фактическите обстоятелства по него. Касационно обжалване не следва да се допуска нито поради наличието на противоречиви решения, нито поради липса на съдебна практика по приложението на чл.29 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 13.11.2009 година по гр.д. N 455/2009 година на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.