О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 649
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни……………….…….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 15/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Й. П. от София, чрез пълномощника си адв. Й. З. АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 5.01.2009 година по гр.д. N 29/2008 година на Софийски градски съд в частта, с която частично е отменено решение от 14.02.2007г. по гр.д. № 3442/06г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2063, 16 лева и чл.150 във вр. с чл.262, ал.1 КТ за сумата 2468, 46 лева.
Ответникът “И” А. , София, оспорва жалбата.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани конкретни въпроси. Посочено е, че щом искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна е уважен, на базата на събраните доказателства и установените факти е трябвало да се признае и иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ. На второ място се твърди, че при безспорно установени факти на положен извънреден труд, чийто размер е изчислен в заключение на вещо лице, той следва да бъде заплатен, и накрая, че съдът трябва да съобрази и обсъди всички събрани докозателства и доводи на страните, както го задължава чл.188, ал.1 ГПК, т.е. поддържат се основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон /чл.281, т.3 ГПК/. За да се достигне до обсъждането им по същество, обаче, твябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС/ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВС или ВКС, решение по чл.290 ГПК/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването и прилагането на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, са неотносими към спорния въпрос за приложението на чл.143 КТ, свързан с изискването извънредният труд да се полага по разпореждане или със знанието или без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, нито в тях е формирана противоречива практика. По останалите доводи не са приложени съдебни решения.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от КТ е утвърдена, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 5.01.2009 година по гр.д. N 29/2008 година на Софийски градски съд в частта, въведена като предмет на касационно обжалване от З. Й. П. от София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.