О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 700
София, 07.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни……………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 262/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Г. М. гр. С., чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК-Сливен, е подала касационна жалба срещу решение № 300 от 9.11.2009 година по гр.д. N 477/2009 година на Сливенския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение №420 от 10.06.09г. по гр.д. № 3652/08г. на Сливенския районен съд в частта относно упражняването на родителките права спрямо двете малолетни деца на страните – бивши съпрузи, които са предоставени на ответника – иск с правно основание чл.106, ал.1 СК /отм./.
Ответникът П. И. Г. от гр. С., чрез пълномощника си адв. В. Д. , оспорва касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на обжалването.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторката, поради следното:
Доводът, който е поставен на разглеждане в изложението, е за “неправилно прилагане на разпоредбата на чл.59, ал.2 и ал.4 СК, т.е. на съществен материален въпрос: Необоснованост на изводите на Окръжен съд Сливен, които са в противоречие със събраните по делото доказателства”, т.е. посочена е правната квалификация на иска с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснованост на въззивното решение, но не е формулиран конкретен въпрос, който да бъде разгледан в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Посочено е също така, че, “въззвният съд неправилно е възприел изискванията на материалния закон и установената практика за оценка и анализ на социалния доклад на Агенцията за социално подпомагане”. Общото позоваване на П №1/12.11.74г. по гр. д. № 3/74г. на ПлВС относно критериите по предоставянето на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите може да се има предвид при разглеждане на спора по съществото му, но не и в предварителната фаза по допускане на обжалването. Приложеното решение № 123/21.01.1974 по гр.д. № 3100/73г. на състав на ВКС утвърждава правилото, че упражняването на родителските права зависи от възможностите на родителите да полагат ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на децата, но не и от възможностите на техните родители – обстоятелства, които не са обсъждани във въззивното решение и нямат отношение към разглеждания казус. Същото се отнася и до приложеното незаверено копие от решение №133/12.01.78г. по гр.д. № 3481/77г. на ВКС. Те не разкриват противоречие по никой от въпросите, разгледани в настоящото дело. Не са налице и предпоставките по т.3 на чл.280 ГПК, тъй като по въпросите на предоставянето на родителските права на родените от брака деца и режима на личните отношения между тях и родителите им съществува обилна съдебна практика, която съобразява доказателствата за качествата на двамата родители и интересите на децата във всеки конкретен случай. В настоящото дело е прието, че и двамата родители имат вина за разстройството на брака, но и необходимите морални и възпитателски качества да ги отгледат. Родителските права са предоставени на бащата, защото той се грижи приемуществено за децата след напускането на дома от майката, те са се приспособили към живота при него, създали са си устойчива домашна и учебна среда и няма причина осъществената адаптация и връзки с околния свят да бъдат нарушавани. Още по-малко има основание децата да бъдат разделени, тъй като приоритетно се отчитат техните интереси, а не чувствата и емоциите на родителите им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 9.11.2009 година по гр.д. N 477/2009 година на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.