О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1493
София, 09.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1193/2009 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
Б. А. Л. от София, чрез пълномощника си адв. А. Б. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 696 от 23.04.2009 година по гр.д. N 205/2009 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 28.11.2008г. по гр.д. № 1357/2008г. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу К. Б. /Благова/ К. от гр. П. за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.12.07г. в Пловдив, за сумата 197130 евро.
Ответницата К. Б. /Благова/ К. от гр. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника й – адв. К. Г.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправните и процесуабноправни въпроси, които са поставени за разглеждане в изложението и са послужили като основание за касационно обжалване са в следния смисъл: Има ли право въззивният съд по реда на чл.20 ЗЗД да тълкува волята на страните по предварителния договор, без да има спор между тях относно тълкуваните от съда обстоятелства? Дали може да се извърши тълкуване на волята на страните за пръв път във въззивната инстанция и дали въззивният съд има право да се произнася по въпроси, които не са били коментирани във въззивната жалба? Сочи съдебна практика.
Работата на съда по прилагането и тълкуването на договора е негова същинска дейност, тъй като именно от клаузите му той извлича съдържанието на постигнатото съгласие и неговите съществени параметри – правата и задълженията на страните във връзка с изпълнението му. Да се отрече правото на съда да чете и възпроизвежда текстове от договора, които са от значение за решаване на въпросите за изправността на страните, а от тук и за правилното решаване на делото, е твърдение напълно произволно, независимо от това дали се извършва за пръв път от някоя от редовните съдебни инстанции или при допуснато касационно разглеждане от касационния съд. Щом някои обстоятелства не са признати за безспорни и не са прогласени за ненуждаещи се от доказаване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, те подлежат на разглеждане в процеса и това е едно от най-важните задължения на съда. Представените съдебни решения, доколкото имат отношение към разглеждания казус, не разкриват противоречива практика на съдилищата, която да се нуждае от отстраняване чрез допускане на обжалването на понстоящото дело. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място това е така, защото цитираното основание се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някои въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена, а разглеждания случай не е такъв.
Същото следва да се има предвид и по процесуалните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и за необходимостта на изложи мотиви за приетите от него обстоятелства и факти. Те са формулирани общо и от съдържанието им не може да се направи извод кои доказателства и доводи на страните не са обсъдени в съдебното решение и мотиви за какво липсват. Следва да се има предвид, че изложените въпроси всъщност представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Те могат да се обсъдят по съществото на спора в конкретните им за делото измерения, но само ако касаторът преодолее селекцията на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане от страна на ответницата, както и на данни за извършването им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 696 от 23.04.2009 година по гр.д. N 205/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.