О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 650
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни…………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 76/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Н. у. “В” гр. Д., чрез пълномощника му адв. Ст. М. от АК-Смолян, срещу решение № 231 от 19.10.2009 година по гр.д. N 396/2009 година на окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 95 от 20.07.09г. по гр.д. № 105/2009г. на районен съд – Девин. С него са уважени искове на И. А. Б. от гр. Д. срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата длъжност “учител V ПКС”. Отменено е същото решение в частта за обезщетението и вместо него е постановено друго, като работодателят е осъден да заплати обезщетение за незаконното уволнение в размер на 1 080 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата И. А. Б. от гр. Д. оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора /допълнителна молба от 24.11.2009г./ се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че липва съдебна практика по въпроса “В случай, че при извършване на подбор по реда на чл.329 КТ се окаже, че измежду съпоставените лица няма нито едно, което да отговаря на кумулативно формулираните критерии на закона, т.е. и да е с по-висока квалификация и да работи по-добре, а в същото време щатните места са по-малко, как следва да процедира работодателят, така че да спази изискванията на чл.329 КТ и в същото време да не наруши щатната финансова дисциплина?” Поставени са и “подвъпросите”- “Следва ли в този случай да се даде предимство на единия от критериите и кой точно? и “С какви доказателства следва да е обективиран подборът по критерия “по-добра работа”- гласни, писмени и ако са писмени – какви?”.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпросите, свързани с приложението на чл.329 КТ има постоянна практика на съдилищата, която се съобразява с фактическите данни за всеки разглеждан случай. Освен това формулираните въпроси са извън предмета на конкретния казус, в който искът за незаконност на уволнението е уважен поради това, че подборът е извършен само по един от критериите на чл.329 КТ /по-висока квалификация в контекста на образование и квалификационна степен/. Изобщо не е обсъждан и не е отчетен другия икономически критерий /който работи по-добре/, за който касаторът не спори, че е кумулативен, а не алтернативен. В рамките на общо формулираните от закона критерии работодателят може да разработи и подкритерии – образователен ценз, знания, умения, опит и др., а в частта за нивото на изпълнение на работата – срочност, дисциплинираност, качество на работата и др. Без значение за делото са и останалите въпроси, които не са били предмет на разглеждане в производството. Независимо от това принципно може да се изрази становище, че значимостта на всеки от критериите /подкритериите/ може да се оцени от работодателя по различен начин в зависимост от особеностите на конкретната длъжност, така че да се получи диференцирана, точна и ясна преценка за професионалните качества и полезността на всеки от участниците в подбора. По въпроса за доказателствените средства, допустими в съдебния процес за установяване извършването на подбора и резултатите от него, са допустими всички доказателствени средства – гласни и писмени и това становище както съдилищата, така и ВКС, са изразявали многократно и последователно в практиката си през последните години.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 231 от 19.10.2009 година по гр.д. N 396/2009 година на окръжен съд Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.