О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1138
София, 23.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 681/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от “Б” О. , София, ч. пълномощника му адв. М от САК, срещу решение от 9.08.2008 година по гр.д. N 1709/2006 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.01.06г. по гр.д. № 98/2005г. на Софийския районен съд и е уважен иск на О. К. Б. от София срещу касатора за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 1993г. до 2000г. вкл. в размер на 10 999, 60 лева, а е отхвърлен иск за заплащане на такова обезщетение за 2002 година. Оставено е без уважение възражението за прихващане, направено от касатора, за намаляване на присъдената сума с дължима наемна цена, консумативи и др.в размер, посочен в молба от 6.04.2005г.
Ответникът О. К. Б. от София оспорва касационната жалба с писмен отговор и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на практика на състави на ВКС, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение дава повод да се приеме, че касаторът се позовава на противоречива практика на съдилищата, тъй като е приложил незаверени копия от съдебни решения, които принципно отстояват диспозитивното начало в гражданския процес. Не е формулирал обаче въпросите, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения – чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Независимо от това може да се посочи, че приложените решения не са в разрез с приетото по делото, тъй като искът е предявен за 10 999,15 лева и толкова са присъдени в производството. Не е посочено времето, за което се отнася претенцията, но съгласно по-късни уточнения тя е изчислена с оглед данните, посочени от работодателя в пункт 5 от фиш за м.09.2002г., който не включва изплатеното обезщетение за 2002г. Що се отнася до доказателствената тежест, свързана с възражението за прихващане на присъдената сума с дължима наемна цена, задължение на направилата го страна е да установи наличието на наемен договор между страните и неговите съществени параметри. Такова главно и пълно доказване не е осъществено.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.08.2008 година по гр.д. N 1709/2006 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.