Определение №1497 от по гр. дело №1316/1316 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
N  1497
 
София, 09.12.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                      Членове:     ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                               ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
 
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1316/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. от гр. К., ч. пълномощника му адв. Л. Д. от АК-Стара Загора, срещу решение № 162 от 7.05.2009 година по гр.д. N 169/2009 година на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 70 от 28.01.2009г. по гр.д. № 2076/2008г. на Казанлъшкия районен съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу „А” А. , гр. К. за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на длъжността „началник смяна” и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът „А” А. , гр. К., не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са формулирани така:
Необходимо ли е въззивният съд да изложи мотиви относно това защо приема или защо отхвърля твърденията на жалбоподателя за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения?
При извършване на дисциплинарно уволнение длъжен ли е работодателят да приложи правилно материалния закон като точно конкретизира законовата правна норма, за която счита, че въз основа на устатоновените от него факти е приложима в случая и го оправомощава да извърши уволнението?
При иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ кой следва да докаже законосъобразността на дисциплинарното уволнение – работодателят или работникът?
Може ли съдът да основе решението на недоказани по делото факти?
Моли ли в исковото гражданско съдопроизводство да се установят факти със средства, които не са предвидени в процесуалния закон?
Поддържа се, че по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси въззивният се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание за разглеждането им в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не са посочени и представени обаче решенията, на които се основава искането, още по-малко при липсата им те са систематизирани и обсъдени. Молбата за допускане до касационно обжалване е необоснована и не следва да се уважава на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 350 от 21.04.2009 година по гр.д. N 1360/2006 година на Софийския апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top