О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 30
София, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари…………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1354/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. А. Т. от София, чрез пълномощника си адв. О. Д. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 191 от 23.06.2009 година по гр.д. N 3753/2009 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 10.11.08г. по гр.д. № 19900/07г. на Софийския районен съд, 67 състав. Вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на ищцата, сега касатор Т. А. Т. срещу Т. поделение „Софийски пощенски съобщения” на „Български пощи” Е. , София, за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на длъжността „касиер, гише съобщения /ПС-II кат./ и за заплащане на обезщетение поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Т. поделение „Софийски пощенски съобщения” на „Български пощи” Е. , София, оспорва жалбата с писмен отговор, както досежно наличието на основание за допускане на касационно разглеждане, така и по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на които основания се позовава касаторът в изложението към касационната жалба, поради следното:
В изложението се съдържа материалноправен въпрос, който е свързан с началния момент, от който започва да тече погасителната давност по чл.358, ал.2, т.1 КТ при прекратяване на трудовия договор поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” – дали това е моментът на прекратяването или моментът на връчването на заповедта в случай, че те не съвпадат? Приложено е решение на ВКС № 2053/9.01.2007г. на III г.о. и решение на Софийския окръжен съд № 737/2007г., което няма данни да е влязло в сила. Следователно основанието за допускане на касационното обжалване трябва да се търси в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и евентуално т.3 ГПК, на които има позоваване в изложението.
Решителните мотиви на въззивния съд, които са довели до отхвърлянето на главния иск, са свързани с приетото от него, че трудовият договор е прекратен на 5.07.2007г. по силата на връчена на същата дата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”. Връчената същия ден втора заповед за прекратяване на трудовия договор, но считано от следващия ден – 6.07.2007г., е без правно значение, защото е безпредметна – прекратяването на трудовия договор вече е настъпило. Без поставянето на въпроси и въвеждане в предмета на изложението на съображения, свързани с преодоляването на тази констатация и обуславящите я доводи на въззивния съд, не може да се стигне до обсъждане на въпроса за началото на давностния срок. Датата 6.07.2007г. е визирана в последващата заповед и поради това е без значение за началото на давността. Щом е така, повдигнатият въпрос не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване, тъй като дори при положителен отговор, в търсената от касатора насока, няма да има за последица друг правен резултат.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.