Р Е Ш Е Н И Е
N 1007
София, 29.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември……………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Богданова……………….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 2201/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Ц. В. Й. от с. В., Пернишка област, чрез пълномощника си адв. Н. В. от САК, е подал касационна жалба срещу решение № 14 от 11.02.2008 година по гр.д. N 1906/2007 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.13.07г. по гр.д. № 4980/06г. на Софийския районен съд, 77 състав. С него е допусната делба между касатора Ц. В. Й. от с. В., Пернишка област и бившата му съпруга Л. С. Н. от София на недвижим имот, съставляващ апартамент №2 в София, ул. „Х” №17, вх. 1, ет.1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,03 кв.м. при граници на жилището: изток – ул. „Х”, запад – двор, север – ап. на сем. Стоянови, юг – разделителна стена със съседен вход, ведно с принадлежащото му таванско складово помещение със застроена площ от 9, 49 кв.м., при посочени граници, заедно с 6,015 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при квоти по ? идеална част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”а” и „в” от ГПК /отм./. Конкретните доводи са свързани с приетото от въззивния съд, че първата съдебна инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение като е дала ход по съществото на спора без участието на ответника, но дори да има такова, то не е достатъчно, за да обоснове основание за отмяна на първоинстанционното решение. Въведено е и оплакване за недостатъчна индивидуализация на делбения апартамент, тъй като в диспозитива на съдебното решение не са посочени съседите „отгоре” и „отдолу”.
Ответницата Л. С. Н. от София, чрез пълномощника си адв. Здр. Н. , оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срка по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледани по същество на посочените касационни основания тя е неоснователни поради следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че с оглед характера на въззивното производство страните могат да сочат доказателства и заявят искания и пред втората съдебна инстанция, което в случая не е направено. Поради това не е било нарушено правото на ответника да участва по делото и защити правата си нито пред първата, нито пред втората съдебна инстанция. Освен това е посочил, че индивидуализацията на имота съответства на описанието, съдържащо се в нотариалния акт, а непосочването на съседи „отгоре” и „отдолу” не обосновава непълнота или липса на индивидуализация на веща.
Решението е правилно. Въведените касационни оплаквания приповтарят доводите, които са били предмет на обсъждане във въззивното производство. Съдът няма задължение да отмени хода на делото заради това, че страната и/или процесуалният й представител са закъснели за съдебното заседание, проведено при съблюдаване на чл.107 ГПК /отм./ в указания час, каквито са данните от съдебния протокол. Независимо от това е известно, че въззивното произство не е контролно-отменително, а разглежда спора по същество /втора първа инстанция/, което дава възможност на страните да изразят становище по иска и направят доказателствени искания и възражения пред второинстанционния съд – виж ТР №1/2000г. ОСГК на ВКС. Пред въззивната инстанция касаторът е въвел оплаквания, свързани с процесуалното поведение на районния съд, вместо да насочи усилията си към обосноваване на становище и ангажиране на доказателства, свързани с предмета на делото – делба на апартамент между бивши съпрузи. Впрочем доводи, относими към правилността на решението по допускането на делбата, съобразно предметните предели на силата на присъдено нещо – между кои страни, за кои имоти и при какви дялове се допуска делбата, липсват и понастоящем.
Не се приема и оплакването за липса на достатъчна индивидуализация на делбения имот на основанието, изтъкнато в касационната жалба. Описанието на имота, което се съдържа в диспозитива на първоинстанционното решение, не създава никакви проблеми при определяне на правото на собственост. То е достатъчно, за да индивидуализира делбения апартамент, тъй като съдържа административен адрес, номер на апартамент и етаж, квадратура и разпределение на помещенията, както и граници от четирите страни съобразно данните, които се съдържат в нотариалния акт №12 по нот.д. № 4402/1990г.
По изложените съображения и на основание чл.218в, ал.1 и чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 11.02.2008 година по гр.д. N 1906/2007 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц. В. Й. от с. В., Пернишка област ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. Н. от София направените разноски за това производство в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.