О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 726
София, 13.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли…………………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 354/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от В. С. Д. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Ан. М. от АК-Видин, срещу решение № 182 от 18.11.2009 година по гр.д. N 302/2009 година на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 177 от 28.03.2007г. и допълнително решение от 23.05.2007г. по гр.д. № 1264/2006г. на Видинския районен съд. Вместо тях е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу “В” А. , гр. В., за заплащане на сумана 16 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от усложнения на професионално заболяване и лихва за забава – иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Ответникът “В” А. , гр. В., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК – съдът е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с приложението на формулировката „трайна нетрудоспособност над 50 на сто”, въведена след изменението на чл.200, ал.1 КТ през 2004г. /§ 26 ЗИД ДВ, бр.52/2004г./, както и за съдържанието /пределите/ на препращането към гражданския закон, уредено в чл.212 КТ. Поддържа, че са налице всички основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК – постановеното решение е в разрез с практиката на ВКС, поставените въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно, защото след влизане в сила на изменението на чл.200, ал.1 КТ през 2004г. /§ 26 ЗИД ДВ, бр.52/2004г./, при което думата „инвалидност” се замени с „трайна нетрудоспособност над 50 на сто”, възникнаха колебания в правоприлагането относно съдържанието на новата правна уредба и причините, които наложиха промяната. По основния въпрос, повдигнат в изложението, вече е формирана задължителна практика на ВКС с решения по чл.290 ГПК, които трябва да се съобразят – напр.р. № 230/10.05.2010г. по гр.д. № 2487/08г., № 160/17.05.2010г. по гр.д. № 29/09г. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 18.11.2009 година по гр.д. N 302/2009 година на Видинския окръжен съд. Жалбоподателят не дължи държавна такса на основание чл.359 КТ.
Насрочва делото за 28.10.2010г. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.