О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 317
София , 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4840/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. п. -София е подала касационна жалба срещу решение № 111 от 29.05.2008 година по гр.д. N 2171/2007 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 27.09.07г. по гр.д. № 1712/04г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на Ф. Д. Г. от София сумата 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1000 лева обезщетение за имуществени, дължими на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Насрещна касацаионна жалба е постъпила от Ф. Д. Г. от София, чрез пълномощника му адв. К, срещу същото решение в частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени и неимуществени вреди в пълните предявени размери – 2385 лева и 15 000 лева и в частта за държавната такса.
Върховният касационен съд ще разгледа само жалбата на Софийска апелативна п. , която е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Насрещната жалба на Ф. Д. Г. от София е подадена след едномесечния срок по чл.287 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Преписът от касационната жалба на първоначалния касатор му е връчен на 17.10.2008г., а насрещната жалба е изпратена по пощата с най-ранно пощенско клеймо от 18.11.2008г. при положение, че срокът е изтекъл на 17.11.2008г.-понеделник /чл.60 ГПК/. По допускането на касационното обжалване жалбата на Софийска апелативна п. може да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в изложението се съдържа твърдение за наличие на противоречива практика на съдилищата по чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД. Касационно обжалване не трябва да се допусне поради следното:
В изложението на касатора Софийска апелативна п. не са формулирани съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В него се съдържа само цифрово посочване на основанието на иска /чл.2, т.2 ЗОДОВ/ и нормата, която регламентира размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/. Представени са съдебни решения, които установяват последователната съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, които впоследствие са били прекратени. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и с ТР №3/95г. на ВКС. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от въззивния съд в размер на 7500 лева, при съблюдаване на изискванията на чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. По делото са отчетени конкретните данни за продължителността на наказателното производство /повече от 7 години/ и начина, по който ищецът е понесъл несправедливо повдигнатото обвинение, настъпилото влошаване на здравето му и всички останали обстоятелства, които са от значение при определяне размера на репарацията.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 29.05.2008 година по гр.д. N 2171/2007 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане, по жалбата на Софийска апелативна прокуратура.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф. Д. Г. от София, подадена чрез пълномощника му адв. К, срещу същото решение в частта, с която са отхвърлени исковете му за имуществени и неимуществени вреди в отхвърлената част до претендираните размери от 2385 лева и 15 000 лева, както и в частта за държавната такса.
Определението в последната част може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.