1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр.София, 26.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1625/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Ф. Т. – П. срещу определение на Софийски окръжен съд № 164 от 02.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 52/ 2017 г, с което е потвърдено определение на Костинбродски районен съд от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 540/ 2016 г. за прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането му по подсъдност на местно компетентния Софийски районен съд.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно отказал да зачете избора й да предяви иска по общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 изр.2 ГПК. Спорът е трудов и като служител тя може, но не е длъжна да предяви иска си по правилото на чл.114 ГПК. Избрала е да предяви иска по правилата на общата подсъдност, тъй като ответник по делото и неин работодател е Софийски районен съд, а той не би бил компетентен да разгледа искова претенция срещу самия него. Изборът й следвало да бъде зачетен, а като не е сторил това, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Като основание за допускане на този акт до касационен контрол жалбоподателката повдига процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) може ли да се счита за независим и безпристрастен съд, който разглежда претенция основана на твърдения за незаконосъобразни действия на неговия административен ръководител. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – С. р. с.– не взема становище по жалбата.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол.
Пред Костинбродски районен съд производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Ф. Т. – П. срещу С. р. с.. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 15 600 лв и 20 000 лв. В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, което е уважено от сезирания съд с определение от 16.11.2016 г. С обжалваното в настоящето производство определение състав на Софийски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция по жалба на ищцата срещу първоинстанционния съдебен акт, е потвърдил същия. Съображенията на съда са, че изключение от общото правило уреждащо местната подсъдност (по седалището на ответника юридическо лице – чл.105 ГПК) по трудови спорове законът допуска, само доколкото мястото на работа на ищеца е различно (чл.114 ГПК). В случая както седалището на ответника, така и мястото на работа на ищцата, са в [населено място], поради което местно компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос не е релевантен. Въпросът би имал своето значение едва ако С. р. с. приеме иска за разглеждане. Той обаче няма отношение към процесуалното решение на въззивната инстанция, което е основано на тълкуване на правилата, въз основа на които се разпределят делата между съдилищата на територията на Републиката. Правен въпрос във връзка с това тълкуване жалбоподателката не е формулирала, а формулираният няма значение за изводите в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски окръжен съд № 164 от 02.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 52/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: