О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 741
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли………………………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 413/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Б. И. А. от гр. П., чрез пълномощника му адв. В. К. от АК-Пловдив, срещу решение № 1* от 16.11.2009 година по гр.д. N 2085/2009 година на окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 1* от 30.05.09г. по гр.д. № 3268/2008г. на районен съд – Пловдив. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Н. П. К. от гр. П. за сумата 6 000 лева, претендирана по договор за заем от м.ноември 2006г. – иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ответникът Н. П. К. от гр. П. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора, което е част от касационната жалба, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед питането “правилно ли е приложена от въззивния съд разпоредбата на чл.147 ГПК – нарушен ли е този текст с приемането от съда на завереното писмено доказателство”.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като правният въпрос не е обусловил изхода на делото. За да отхвърли предявения иск съставът на въззивния съд е приел, че представената разписка за установяване на задължението е изключена от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК /стар чл.101 ГПК/ – поради непредставянето на оригинала или официално заверен препис от него. Повторното представяне на същия документ /копие от разписката, заверена от страната или пълномощника й/ е в противоречие с разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК, тъй като доказателството не е ново. В случая от решаващо значение е доводът на въззивния съд за изключването на разписката от доказателствата по делото. Този документ не е годно доказателствено средство независимо от това колко пъти ще бъде представен от страната в същото производство. И без разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК той няма да бъде ценен по делото, защото по отношение на него вече е налице изрично произнасяне на районния съд с определение от с.з. на 16.04.2009г. Независимо от това може да се посочи, че по въпроса кое обстоятелство е ново и с какво ново доказателство може да се установява е налице достатъчна практика, която не е противоречива и е подпомогната в голяма степен от пояснителната част на текста.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 1* от 16.11.2009 година по гр.д. N 2085/2009 година на окръжен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.