Определение №262 от по гр. дело №21/21 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е
 
N    262
 
София, 11.03.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март……………………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                        Членове:    АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                  ЕМИЛ ТОМОВ
 
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 21/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Софийски университет „С”, София, е подал касационна жалба срещу решение № 127 от 18.09.2008 година по гр.д. N 2638/2007 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 2.04.07г. по гр.д. № 14526/06г. на Софийския районен съд, 67 състав в частта, с която е уважен иска на … от София срещу касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука до размер на 4200 лева – иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Ответницата не е заявила становище в касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание се съдържа позоваване в изложението към касационната жалба, поради следното:
В изложението на касатора не са формулирани съществените въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – чл.291, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК, а само цифрово посочване на чл.280, ал.1, 3 ГПК. Не са посочени и представени противоречиви съдебни решения на съдилищата, които трябва да са влязли в сила, нито се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Изразява се недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от съдилищата на 4200 лева, при съблюдаване на изискванията на чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. Отчетени са конкретните данни по медицинските и други писмени и гласни доказателства относно характера на увреждането, срокът и интензитетът на понесените болки и страдания, продължителността на гипсовата имобилизация и болките и неудобствата, които ще търпи занапред.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 18.09.2008 година по гр.д. N 2638/2007 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top