Определение №125 от по гр. дело №2789/2789 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е
 
N   125
 
София   15.12.2008г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември………………………
две хиляди и осма година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                        Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                                                           МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 2789/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е подала Л. Г. С. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Н от гр. С., срещу решение № 199 от 10.04.2008 година по гр.д. N 110/2008 година на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 727 от 21.12.07г. по гр.д. № 955/2007г. на Смолянския районен съд и са отхвърлени искове на касаторката срещу П. гимназия за т. и т. , гр. С., с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът П. гимназия за т. и т. гр. С. оспорва касационната жалба. Излага съображения в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката се поддържа твърдение за материална незаконосъобразност на въззивното решение – чл.281, ал.1, т.3 ГПК, което е постановено в разрез с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Същественият материалноправен въпрос е свързан с наличието на реално съкращаване на щата при положение, че трудовата функция е запазена, макар и съвместена с друга трудова функция – вместо цял щат “домакин” и “снабдител” е създадена нова длъжност “домакин-снабдител” със съкращаване на една щатна бройка. Поставен е и въпросът за компетентността на директора на училището да извърши съкращаване на щата. Приложени са решения на ВКС, III г.о., по първия повдигнат въпрос.
Върховният касационен намира, че въззивното решение е в съгласие с постоянната практика на съдилищата и в този смисъл не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /т.1 не може да се обсъжда, тъй като не е налице задължителна практика на ВКС по този въпрос/, нито се налага нейната промяна с оглед развитието на правото – т.3 от текста. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато тя се запазва, но се съвместява с други трудови функции, респ. разпределя се между нови длъжности, с цел оптимизиране на трудовия процес. Нещо повече – реално съкращаване на щата е налице и тогава, когато не се съкращава общата численост на персонала, но се закриват някои длъжности, а на тяхно място се създават нови, чиито длъжностни задължения са различни /или преимуществено различни/ от изпълняваните до тогава. Приложените касационни решения не съвпадат с конкретната правна хипотеза. В този случай по-сериозен е въпросът за подбора, но данните по делото установяват, че такъв е извършен между всички лица, които заемат длъжностите “домакин” и “снабдител” и той е основан на критериите по чл.329 КТ. Защо комисията е дала по-висока оценка на другите двама конкуриращи служители е въпрос, който е извън правораздавателната компетентност на съда.
Неоснователно се поддържа, че директорът на училището няма компетентост да извършва уволнение поради съкращаване на щата, както и промяна на щатните разписания. В тази насока не се сочат и съдебни решения, нито се излагат съображения, които да налагат промяна на съществуващата практика, ако касаторката поддържа становище за нейната неправилност. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни ответникът да е направил такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 10.04.2008 година по гр.д. N 110/2008 година на Смолянския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top