О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1263
София, 19.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври……………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 988/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 392 от 30.12.2008 година по гр.д. N 702/2008 година на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателят В. М. К. от гр. П. е недоволен от въззивното решение в частта, с която иска му за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука е отхвърлен за разликата между уважения размер от 10 000 лева /9981, 75 лева след приспадане на изплатено застрахователно обезщетение от 18, 25 лева/ и претендирания от 20 000 лева. Недоволен от решението е останал и работодателят “М” ЕАД, гр. П., който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 631, 75 лева до посочения по-горе размер, както и в частта, с която съдът не е приложил нормата на чл.201, ал.2 КТ.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
1. Жалбоподателят В. М. К. не е изготвил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Независимо от това може да се приеме, че той се позовава на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като към касационната жалба и по-късно са приложени решения на състави на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не трябва да се допусне поради следното:
Жалбоподателят не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на основанието на иска /чл.200 КТ/. Посочена е и нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/. Представени са съдебни решения, които установяват последователната съдебна практика по въпросите за имуществената отговорност на работодателя при трудова злополука и професионална болест, както и за начина на формиране на обезщетението за неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е увеличено с 2000 лева и е добило окончателен размер от 10 000 лева. В тази насока въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства за характера и тежестта на травматичното увреждане /заключения на вещите лица д-р М д-р А. /, което е довело до временна нетрудоспособност от 119 дни и още 20 дни балнеолечение, силните болки и страдания, острата стресова реакция и останалото посттравматично невротично разстройство. Независимо от това перспективата за пълно оздравяване на травмата – счупване на лопатката, е благоприятна, стига да се проведат рехабилитация, масажи и физиотерапия. Въззивното решение е постановено сравнително скоро и в него е съобразено изискването за справедливо обезщетяване, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
2. По жалбата на “М” ЕАД, гр. П.. С допълнителна молба от 25.02.2009г. този касатор се е позовал на допуснати нарушения на материалния закон при приложението на чл.201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД. Не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развил е доводи за материална незаконосъобразност – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които могат да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не обосновават становище за наличието на противоречива практика на съдилищата, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на посочените правни норми. Следва да се има предвид изложеното по-горе досежно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и законовото изискване спрямо работодателя да докаже груба небрежност от страна на пострадалия от трудова злополука, за да може да се намали неговата отговорност. В случая данни за такова поведение липсва.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 392 от 30.12.2008 година по гр.д. N 702/2008 година на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.