Р Е Ш Е Н И Е
N 454
София, 11.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май……………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Р. Иванова…………….….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 342/2009 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Е. Н. Н. от гр. В., чрез процесуалния му представител и с. адресат адв. М. П. от АК-Бургас, срещу решение № 1* от 8.12.2008 година по гр.д. N 1308/2008 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 8.05.2008г. по гр.д. № 6463/2007г. на районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени претенции на касатора срещу М. на о. на Р. , под. 38090-Варна, за заплащане на сумата 4 969, 20 лева, съставляваща неполучено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 1.04.2004г. до 28.02.2007г., ведно със законната и мораторна лихва върху тази сума – искове с правни основания чл.203, ал.3 и чл.250, ал.1 от ЗОВСР. /отм./. Развити са оплаквания за допустани нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд за превишаване продължителността на служебното време, извън посоченото в чл.203, ал.2 ЗОВСР. , тъй като по делото няма спор, а и от доказателствения материал е установено, че не е компенсиран с намалено работно време и др.
Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване с. акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 819 от 10.07.2009г. по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд при положение, че ответникът е унищожил документите, които съдържат относимата информация и др. Посочено е, че по част от поставените въпроси липсва установена съдебна практика, а по други тя е противоречива, видно от приложените съдебни решения. Поради това е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С решение № 1* от 8.12.2008 година по гр.д. N 1308/2008 година на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1* от 8.05.2008г. по гр.д. № 6463/2007г. на районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени искове на Е. Н. Н. от гр. В. срещу М. на о. на Р. , под. 38090-Варна, за заплащане на сумата 4 969, 20 лева, съставляваща неполучено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 1.04.2004г. до 28.02.2007г., ведно със законна и мораторна лихва върху тази сума – искове с правно основание чл.203, ал.3 ЗОВСР. и чл.250, ал.1 ЗОВСР. /отм./. За да обоснове този резултат съставът на въззивния съд е посочил, че основния спорен въпрос по делото е дали в резултат на положени дежурства, които евентуално не са компенсирани с почивки, се надвишава месечната продължителност на работното време. Приел е, че по делото липсват доказателства, че на ищеца да е забранявано ползването на почивки, нито че е работил през дните, полагащи се за почивка. Но дори да се приеме, че че положените дежурства не са компенсирани с почивки, това все още не означава, че непременно е полаган извътреден труд. Това е така, защото не е доказано спазването на специалната нормативна процедура, наличието на извънредни обстоятелства, които позволяват увеличаването на служебното време и надхвърляне на законоустановената месечна продължителност, както и не са направени записвания в специалната книга за отчитане на извънредния труд, което не може да се приеме като индиция за некоректното й водене от страна на ответника. Не са представени и доказателства за положен труд, който надминава едновременно месечната продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС /отм./ и продължителността на служебното време по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ. Посочил е също така, че не кредитира заключението на вещото лице за 2004г. и 2005г., което е основано на предположение за нулева величина на броя на компенсациите при липса на заповедните книги за посочените години. Искът е недоказан и по размер, тъй като липсат данни в какви дни от седмицата са положени дежурствата /делнични или празнични дни/, тъй като ставките за заплащането им са различни.
Решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до материална незаконосъобразност и необоснованост. В отговор на поставените въпроси следва да се има предвид, че задължение на ищеца е било да докаже даването на дежурства, които надхвърлят законоустановената дневна и месечна продължителност на служебното време, които не са били компенсирани с почивки към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Задължение на ответника е било да установи защитното си възражение, че доказателствата по делото не дават основание за такъв извод, тъй като част от документацията е унищожена, а наличната такава не е достатъчна, както и че не е имал задължение да изпълни предвидената нормативна процедура за компенсирането на удълженото работно време с почивка, тъй като фактическо удължаване не е било налице. При наличие на доказателства за основателност на иска съдът не е могъл да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер – чл.130 ГПК /отм./ и чл.162 ГПК /нов/.редбата на възнагражденията и обезщетенията при военослужещите е особена /специална/ и се намира в ЗОВСР. и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Тя се отклонява от тази по КТ, тъй като са съобразени особеностите при изпълнение на задълженията по договор за кадрова военна служба. За неуредените въпроси следва да се прилага КТ, който е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила.
При тези изходни постановки следва да се имат предвид конкретните данни по делото за процесуалното поведение на страните и предоставените от тях доказателства, включително начина на изготвяне заключението от съдебно-счетоводната експертиза. Последното е от решаващо значение за изхода на делото по паричен спор при положение, че цялата документация се съставя, намира и съхранява от органа по назначаването – ответник по делото.становено е, че правоотношението на военнослужещият е съществувало от 29.03.2004г. до прекратяването му на 28.02.2007г., считано от 1.03.2007г., по взаимно съгласие на страните – чл.128, т.1 ЗОВСР. /отм./. Той е заемал длъжността “торпедист на подводница” в ответното под. 3. на МО. Основното и две допълнителни заключения на в.л. Д. П. не са оспорени от страните по делото и фактическите данни, отразени в тях, могат да бъдат кредитирани, тъй като са изготвени на базата на цялата налична документация, която е намерена при ответника – ведомости, докладни книги, заповедни книги, книги за отчитане на извънреден труд, компенсации и наряди, заповедите за носене на дежурства и определяне на времето за почивки, данни за унищожаване на книги и др. Вещото лице е стигнало до заключение, че нормативно определената продължителност на работното време за процесния период е 5 888 часа, а фактически отработеното време е 8 304 часа. Превишаването на служебното време съобразно чл.158, ал.2 ПКВС /отм./, включително даваните дежурства с обща продължителност 1208 часа, е 2416 часа. От тях ищецът е ползвал компенсация с почивки от 296 часа, а са останали некомпенсирани 2120 часа, които подлежат на заплащане в размер на 4 969, 20 лева, а мораторната лихва за забава е в размер на 1338, 76 лева.
При тези фактически данни въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е вменил в задължение на военнослужещия да докаже спазването на процедурата /издаването на необходимите книжа/ за полагането на извънреден труд. На първо място трябва да се има предвид, че не той, а административният орган има задължение да я състави и отрази съобразно изискванията на чл.162 ПКВС. На второ място – в случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи “като извънреден труд” в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136а, ал.5 КТ. Следователно няма основание да се очаква отразяването му в книгата за извънреден труд, а тъкмо обратно – дължимостта му следва от несъответствието между фактически отработеното време и общата нормативно установена продължителност на служебното време, доколкото разликата между тези две величини, не е компенсирана с почивки при прекратяване на правоотношението. В този смисъл съдът не е имал основание да излага мотиви относно изискванията за отразяване на същинския извънреден труд, като не е отчел принципната разлика между него и работата при удължено работно време. Работата при удължено работно време, в което се включват и дежурствата, по правило не се заплаща, тъй като се компенсира с почивка. Обратно – изнъредният труд не се компенсира с почивка, а по правило се заплаща по специален ред, който е предвиден и в ПКВС /отм./. Налице са достатъчно доказателства за основателност на иска, а неговият размер е правилно изчислен в заключението на вещото лице от 19.02.2008г., като е приложено ПМС № 74/23.03.2001г. и заповедите на Министъра на о. за база при тези изчисления през съответните години.
Изложеното налага касиране на неправилното решение и постановяване на друго по съществото на правния спор в съотвествие с отговорите на поставените въпроси и изложените по-горе съображения. Исковете следва да се уважат в посочените размери, като се присъдят и направените разноски за всички съдебни инстанции.
Ето защо и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 8.12.2008 година по гр.д. N 1308/2008 година на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. на о. на Р. , под. 38090-Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. Н. от гр. В., действащ чрез процесуалния си представител и с. адресат адв. М. П. от АК-Бургас, сумата 4 969, 20 лева /четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 20 ст./, съставляваща неполучено възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за времето от 1.04.2004г. до 28.02.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от 6.08.2007г. до изплащането на задължението, както и сумата 1338, 76 лева /хиляда триста тридесет и осем лева и 76 ст./ мораторна лихва върху тази сума и разноски в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/ за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.