О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 259
София, 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март…………………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………..
гр.дело N 1210/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ж. К. К. от гр. Б., чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-Бургас, е подал касационна жалба срещу решение № R I-30 от 13.05.2009 година по гр.д. N 15/2009 година на Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 1* от 27.10.08г. по гр.д. № 3582/2008г. на Бургаския районен съд. Вместо него е постановено друго, като касаторът е осъден да заплати на “БДЖ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД, София, левовата равностойност на сумата 5000 евро, представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията. Обжалва същото решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен насрещен инцидентен установителен иск на касатора за прогласяване нищожност на клауза за неустойка, уговорена в размер на 5000 евро, поради противоречието й с добрите нрави.
Ответникът “БДЖ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД, София, оспорва жалбата с писмен отговор. Моли да му се присъдят разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
Независимо от обстойното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в него не са формулирани конкретни въпроси, по които касационният съд да се произнесе на поддържаните основания – противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решавани въпроси от съдилищата. Посочено е, че първият въпрос “е свързан с валидността на договорната клауза за неустойка по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, който е от значение за изхода на спора за прогласяване недействителността на неустоечната клауза на договора”. Посочено е също така, че “Бургаският окръжен съд се е произнесъл неправилно по въпроса за основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя, което е мотивирало основния му правен извод за уважаване на иска на “БДЖ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД, София.” Въззивният съд неправилно е решил и съществен процесуален въпрос като е приел, че са недопустими свидетелски показания за установяване на факта на достигане на становището на работодателя до работника в хипотезата на чл.325, т.1 КТ, както и “относно неправилно извършената цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно чл.235, ал.1 и ал.2 ГПК”. Следва да се посочи, че развитите съображения обосноват становището на касатора за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до произнасяне по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, в случая те не са налице.
Независимо от това трябва да се има предвид, че в тежест на ищеца е докаже наличието на уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение, както и своята изправност по договора. Задължение на ответника е да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения. В случая няма спор за това, че работодателят е изпълнил задължението си да организира обучението на работника и да поеме разходите за това, поради което е възникнало и задължението на насрещната страна да работи по придобитите знания и умения в продължение на 5 години от пускането в експлоатация на първия мотрисен влак. Трудовият договор е прекратен преди изтичане на срока по инициатива на работника с предизвестие. Работодателят е възприел искането за прекратяване на правоотношението като такова по чл.326 КТ и изрично е изразил воля в тази насока върху молбата на работника, което обстоятелство е съобщено на последния – факти, които се установяват с приложени по делото писмени доказателства. Поддържаното становище, че прекратяването на трудовия договор е осъществено на основание чл.325, т.1 КТ не намира опора в данните по делото. Въпросът за допустимостта на свидетелски показания за установяване на насрещното волеизявление на работодателя, като елемент от състава по чл.325, т.1 КТ, не може да се постави в производството, поради наличието на нарочен писмен акт в противен смисъл. Доводите за несъразмерност /прекомерност/ на неустойката нямат отношение към валидността на неустоечната клауза, а към възможността за намаляването й по реда на чл.92, ал.3 ЗЗД. Такова искане, обаче, не е направено, нито са ангажирани доказателства за прекомерност на уговореното плащане, което по правило има обезщетителна функция /компенсира вредите от неизпълнението/ и презумптивна функция /в предварително определен от страните размер/. Практиката на съдилищата по разгледаните въпроси е последователна и неизменна, както се установява и от приложените от страните влезли в сила съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – с. на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № R I-30 от 13.05.2009 година по гр.д. N 15/2009 година на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж. К. К. от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на “БДЖ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД, София, адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 300 лева /триста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.