О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 29
гр.София 15.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЛИДИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 326/2008 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.първо и ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на едноличен търговец М. Д. Д. с фирма „С” и Д. Д. Д. от гр. Б. срещу определение № 39/11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила прекратително определение на Бургаския районен съд, постановено на 04.12.2007 год. по гр.дело № 2074/2007 год. Подадена е и частна жалба срещу разпореждане на Бургаския окръжен съд от 02.07.2008 год., с което е върната поради неизпълнени указания подадената частна касационна жалба.
Частните жалбоподатели считат, че неправилно въззивният съд е върнал подадената частна касационна жалба и молят същата да бъде раз гледана от ВКС и да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд № 39/11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излагат се съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове на Бургаския окръжен съд, като се иска отмяната им.
Ответникът по жалбите „М”Е. , гр. Б. не ангажира становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в жалбите и след проверка на данните по делото, приема следното:
Обжалвано е с частна касационна жалба определение № 39/11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на едноличен търговец М. Д. Д. с фирма „С” и Д. Д. Д. срещу определението на Бургаски районен съд, постановено на 04.12.2007 год. по гр.дело № 2074/2007 год., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявените от двамата жалбоподатели-ищци срещу „М”Е. обективно съединени искове за неустойка с цена на всеки един от тях по 5150 евро, надхвърлящи сумата 10 000 лева, както и акцесорните искове за мораторни лихви върху посочените главници, тъй като на основание чл.80, ал.1, б.”а” от действуващия към него момент ГПК/отм./ същите са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.
Частната касационна жалба е подадена на 31.03.2008 год. и следва да бъде разгледана по реда на новия ГПК/ДВ, бр.59/2008 год. в сила от 01.03.2008 год./, въпреки, че жалбоподателите са се позовали на текстовете на чл.218а, ал.1, б.”в” от отменения ГПК. В тази връзка с разпореждане № 46/09.06.2008 год. на председателя на второ отделение на Търговска колегия на ВКС жалбата е била върната на ОС-Бургас с указания да бъде приведена в съответствие с изискванията на новия ГПК: да бъде подписана от адвокат съгласно чл.284, ал.2 ГПК, да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – чл.284, ал.3 вр. с чл.280, ал.1 ГПК и да се представи документ за внесена допълнителна държавна такса в размер на 10 лева. Жалбоподателите са били уведомени от въззивния съд за дадените им указания на 24.06.2008 год. С молба вх. № 94/01.07.2008 год. те са изпълнили частично тези указания /само по отношение на внесената държавна такса/, поради което на 02.07.2008 год. ОС е разпоредил частната касационна жалба да бъде върната. С друга молба изпратена по пощата на 01.07.2008 год./видно от пощенското клеймо на п лика/ жалбоподателите са представили частна жалба в два екземпляра, приподписани от адвокат К с приложено пълномощно, като са посочили основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
При това положение, тъй като жалбоподателите са изпълнили в дадения им едноседмичен срок указанията на съда, настоящият състав на ВКС-ТК счита, че следва да бъде отменено разпореждането на въззивния съд от 02.07.2008 год. за връщане на частната касационна жалба и същата следва да бъде раз гледана от ВКС.
Видно от данните по делото, частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд. За да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, обаче, е необходимо да са налице предпоставките предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, с оглед обосноваване приложното поле на цитирания текст, а именно: съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Жалбоподателите не сочат същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържат, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са мотивирали в допълнителната молба от 30.06.2008 год. основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, нито е посочено конкретно на коя постоянна съдебна практика противоречи обжалваното определение. Същото е постановено в съответствие с действуващата към него момент процесуална норма на чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, според която исковете по граждански и търговски дела с цена над 10 000 лева са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд, а не на районния съд, пред който са предявени. В тази връзка изводите на съда не са в противоречие с константната съдебна практика. Данните по делото сочат, че първоначално в исковата молба е посочено най-общо, че е предявен частичен иск в размер на 2 000 лева /част от 11 500 лева/ без да се конкретизира размера на отделните претенции и каква част от тях се претендира. При последващи уточнения с молби от 11 септември, 5 октомври и 29 ноември 2007 год. ищците сами са конкретизирали пред районния съд размера на всяка една от главниците както следва: по 954 щ.долара-наемна цена и по 5150 евро-неустойка за всеки един от двамата ищци без да посочват, че претендират част от тези суми и в какъв размер. При това положение, с оглед данните по делото, двата иска за неустойки както и съответните акцесорни претенции за мораторни лихви върху тези неустойки са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като както беше казано въпросът за подсъдността на тези искове е решен в съответствие с процесуалния закон и не противоречи на постоянната съдебна практика.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона за да бъде възприето друго, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд № 39/11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год., поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането на Бургаския окръжен съд от 02.07.2008 год. за връщане на подадената частна касационна жалба с вх. № 4642/31.03.2008 год. срещу определението, постановено на 11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год. по описа на БОС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, постановено на 11.02.2008 год. по ч.гр.дело № 18/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: