О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 53 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 и сл. ГПК.
Постъпили са касационни жалба от Е. „Луиза-С. Точева“ и от С. „АТ К. , К. , К. , Ч. , Ч. и с-ие“ срещу Решение № 1* от 02.07.2008 год. по гр.д. № 14/2008 год. на Пловдивски окръжен съд.
Едноличният търговец обжалва решението в тази негова част с което е оставено в сила решението от 31.07.2007 год. по гр.д. № 392/2005 год. на К. районен съд с която е бил отхвърлен предявеният от Е. „Луиза-С. Точева“ срещу С. „АТ К. , К. , К. , Ч. , Ч. и с-ие“ иск с правно основание чл.36 ал.2 вр.ал.1 (изм.) ЗОЗ за установяване (в качеството и на заложен кредитор) съществуването на заложно право върху 39 бр. селскостопански машини, което се оспорва от ответника.
Ответникът С. „АТ К. , К. , К. , Ч. , Ч. и с-ие“ – трето на заложното и на обезпеченото чрез залога правоотношения лице, обжалва въззивното решение в частта с която ПдОС е възприел изводите на К. районен съд, който е признал съществуване на заложното право в полза на Е. „Луиза-С. Точева“ по отношение на лекотоварен автомобил, трактор, фурна за хляб и семечистачна инсталация. Подържаната от него теза, обуславяща и процесуалната му легитимация е, че правата върху имуществото – предмет на особения залог, принадлежат нему и тези права са противопоставими на заложния кредитор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Е. „Луиза-С. Точева“ се позовава на това, че същественият процесуалноправен въпрос касае оспорването на представено по делото документ – декларация от 20.07.2005 год. на Г. К. , като графологичната експертиза е работила върху копие, а не върху оригинала на документа. Счита, че въпросът за възможността за изследване на копие от документа е решаван противоречиво от съдилищата. Т.е. твърдението обективира основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че съществените материалноправни въпроси са два. Първият от тях, касаторът свързва с т.3 на чл.280 ал.1 ГПК и е за съдържащото се противоречие в разпоредбите на чл.36 ал.2 ЗОС (в редакцията му към 2005 год.) и чл.12 и чл.13 ЗОЗ. Вторият не е конкретно формулиран и въпреки посочването на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК – противоречива практика на съдилищата, материализирана в необжалваеми решения не се сочи.
По отношение на процесуалния въпрос. Дори сам по себе си да е съществен, въпросът с истинността или неистинността на декларацията е обуславящ единствено допустимостта на предявеният от Е. „Луиза-С. Точева“ иск по реда на чл.36 ал.2 (отм.) ЗОЗ. След като съдилищата са приели, че този иск е допустим, разгледали са го по същество и са се произнесли относно съществуването или несъществуването на заложното право, то очевидно е, че квалифицирането (и то от страна на ищцата) на този въпрос като обуславящ изхода на спора и преразглеждането му е лишено от правен интерес. Ще следва да се отбележи, че ако декларацията би била приета за неистинска и производството по делото – прекратено, то и в този случай Е. „Луиза-С. Точева“ не би била освободена от задължението да доказва правата си върху спорното имущество, макар и по друг ред, доколкото освен като трето лице, събирателното дружество се е легитимирало и като цесионер на предхождащ по ред заложен кредитор на същото имущество.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Дори да би била налице колизия между правата на приобретателя по чл. 8 ал.2 т.2 ЗОЗ към който препраща чл.36 ал.2 ЗОЗ и тези по чл.12 и чл.13 ЗОЗ (становище, което съставът не споделя), то и в този случай въпросът не е обуславящ изхода на спора, доколкото изводът на съдилищата е обусловен от обстоятелството, че правата върху спорните ДМА са прехвърлени в период в който е бил налице отказ на Е. „Луиза-С. Точева“ от изпълнението и заложното и право по отношение на тях е било прекратено. Дали този извод е правилен е въпрос по съществото на спора.
В касационната жалба, съдържаща и елементи на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът С. „АТ К. , К. , К. , Ч. , Ч. и с-ие“ се позовава на бланкетно на всички основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, възпроизведени текстово на ст.2 на жалбата. По-конкретното, съдържа се позоваване на противоречие с практиката на ВКС относно задължителните предели на силата на пресъдено нещо, като са посочени четири решения на І-во и ІV-то отд. на ГК. Същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос на който се позовава не е формулиран. Съдържанието на изложението възпроизвежда частично съдържанието на самата касационна жалба.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който този, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславящо крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва. Дори да се приеме, че целеният правен резултат е установяване недопустимостта на иска, обезсилване на решенията на КРС и ПдОС и прекратяване на производството по делото, то това не е свързано с основанията по чл.280 ал.1 ГПК, а съставлява основание по чл.281 т.2 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 02.07.2008 год. по гр.д. № 14/2008 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: