Определение №322 от 25.11.2008 по ч.пр. дело №232/232 на 1-во тър. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 322
 
София, 25.11.2008 год.
 
В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
 
                                    Председател:  Таня Райковска  
                                           Членове:  Дария Проданова
                                                            Тотка Калчева
     
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова  ч.т.д.N 232  по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. С. З. срещу определението от 03.06.2008 год. по ч.гр.д. № 2116/2008 год. на Софийски градски съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на З. въззивният съд е счел, че определението от 26.02.2008 год. по гр.д. № 5148/08 год. на Софийски районен съд 59 с-в е законосъобразно и го е оставил в сила. С това определение СРС е оставил без уважение молбата на В. З. за издаване по реда на по чл.237 ал.1 б.“е“ ГПК (отм.) изпълнителен лист в нейна полза срещу „Аксент пропъртис“ООД.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с противоречивост на съдебната практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Искането е за касиране на определението, поради неправилната преценка от страна на СГС, че менителничният ефект е недействителен, поради позоваване на каузална сделка в него.
Върховният касационен съд счита, че частната жалба е недопустима поради това, че нея се обжалва определение, неподлежащо на касационен контрол.
Молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.231 б.“е“ ГПК е постъпила в СРС на 21.02.2008 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд. Частната жалба е депозирана на 29.02.2008 год., поради което правилно Софийски градски съд я е разгледал и се е произнесъл по нея по реда и на основание чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Неправилното, обаче, в диспозитива на определението си е посочил, че то подлежи на касационен контрол. Определението по чл.242 вр.чл.237 ГПК (отм.) е от определенията по чл.213 б.“б“ ГПК – обжалваемостта му не произтича пряко от правната му характеристика, а е въведена от закона – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Тези определения, както е прието с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС подлежат на двуинстанционен контрол. По отношение на процесуалният ред за разглеждането им и тяхната обжалваемост е приложим редът по ГПК-1952 год., както разпорежда и ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК.
Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на В. С. З. срещу определението от 03.06.2008 год. по ч.гр.д. № 2116/2008 год. на Софийски градски съд, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 

Scroll to Top