Р Е Ш Е Н И Е
№13
София,19.02. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 312 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Р. Къмпани“Е. срещу тази част от решението от 29.03.2007 год. по гр.д. № 1392/2004 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в с която е оставено в сила решението от 30.09.2003 год. по т.д. № 1595/2001 год. на Софийски градски съд.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
В нея се съдържа твърдение, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон – чл.128 ал.2 ГПК и чл.154 ГПК (отм.) и на материалния закон – чл.20 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.111 б.“в“ ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба „Кремиковци“А. (н), призован чрез синдика Б. , не изразява становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.355 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Твърдението на ищеца „Кремиковци“А. е, че по силата на сключен на 12.01.1996 год. договор за износ на произведената от дружеството продукция е възложил на „Ровотел“А. (сега „Р. Къмпани“А. да сключва от негово име и срещу възнаграждение външнотърговски сделки с трети лица за реализацията на тази продукция. В изпълнение на този договор, с поръчка от 13.11.1996 год. „Кремиковци“А. е възложил на „Ровотел“А. износа и външнотърговската продажба на 2078.878 м.т. горещовалцуван кнюпел. Продукцията е доставена до пристанище Б. З. и е изнесена от ответника за Т. Купувач по сделката е турското дружество „KAPITAN DEMIR CELIK Endustrisi ve ticaret A.S.“ – И. , което е заплатило на „Ровотел“А. цената на стоката, възлизаща на 436563 щ.д. След реализацията на износа, на 20.01.1997 год. „Кремиковци“А. заплатил на ответника възнаграждение в размер на 1163240 лв. Въпреки това, цената, получена от турския купувач не била отчетена от довереника, поради което претенцията е предявена по съдебен ред, ведно с обезщетение за забава възлизащо на 120000 щ.д., което в течение на производството по делото е увеличено на 203070.81 щ.д.
Последователно подържаната теза на „Р. Къмпани“А. е, че е придобил възмездно процесната продукция от „Кремиковци“А. и по сделката с турското дружество има качеството на продавач при условията на пряко договаряне.
Софийски градски съд е счел, че и двата иска са основателни изцяло. Присъдил е и законна лихва и разноски. Сезиран с въззивната жалба на „Р. Къмпани“А. , Софийският апелативен съд също е счел, че главният иск е основателен изцяло, а искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – до размера на 114464.03 щ.д. Поради това е оставил в сила решението на СГС в тази част. В частта с която акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен, като необжалвано от „Кремиковци“А. (н), въззивното решение е влязло в сила.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон се свързва с отказ на въззивния съд да приложи чл.128 ал.2 ГПК (отм.) по отношение на 7 документа, описани в касационната жалба, както и с отказ да бъдат изключени от доказателствения материал 4 документа, посочени в жалбата. Всъщност, съдържанието на касационната жалба възпроизвежда съдържанието на въззивната такава, вкл. позоваването на чл.128 ал.2 ГПК (отм.), чл.152 ГПК и чл.156 ал.1 предл.2 ГПК (отм.) по отношение на изброените документи. В рамките на въззивното производство с отделна молба от 18.04.2005 год. е било поискано представяне на документите, което съдът по реда на чл.152 ГПК е допуснал, видно от протокола от с.з. на 14.05.2005 год., въпреки, че част от документите са били представени още в първоинстанционното производство. С молба от 24.03.2006 год. на „Кремиковци“А. голяма част от документите са представени, а по отношение на непредставените подробно са обяснени причините, вкл., че такива документи не съществуват. Въззивният съд е събрал всички ангажирани от страните доказателства и е основал становището си на тях и на заключенията на назначените по делото експертизи. Т.е. твърдяното нарушение на процесуалния закон не е налице.
Не допуснато и нарушение на материалния закон. Становището на въззивния съд относно правната характеристика на договора от 12.01.1996 год. не се основава само на тълкуването на неговото съдържание, каквото е позоваването в жалбата. Съдът е изложил подробни съображения относно това, защо счита, че при доставката на горещовалцуван кнюпел „Р. Къмпани“Е. е действал като представител на „Кремиковци“А. , позовавайки се на документите по износа и всички релевантни доказателства, представени по делото. Подробно е обсъдил и съдържанието на споразумителния протокол от 08.10.1996 год. на който се е позовавал въззивникът-касатор. Що се касае до възражението по чл.111 б.“в“ ЗЗД, съдът го е разгледал, счел го е за частично основателно, поради което е редуцирал размера на присъденото обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което е отменил първоинстанционния акт е и отхвърлил претенциите за периода 06.01.1997 – 05.11.1998 год. (доколкото ИМ е депозирана на 05.11.2001 год.). Доводът по касационната жалба, че е следвало да бъде отхвърлен искът по чл.86 ал.1 ЗЗД изцяло е неясен, доколкото няма спор, че задължението по главницата не е било погасено в 3-годишния период, предхождащ ИМ.
Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила. Доказателства за направени по делото разноски от ответника пред настоящата инстанция не са представени и разноски не се присъждат.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 29.03.2007 год. по гр.д. № 1392/2004 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.