О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.София, 07.05.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 145 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” АД, гр. С. срещу решение от 24.09.2008г., постановено по гр.д. № 121/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 24.09.2007г. по гр.д. № 10857/05г. на Софийския районен съд. С това решение “Д” АД е осъдено да заплати на З. “Б” АД сумата от 6480 лв. на основание чл.407, ал.1 /отм./ вр. чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, сумата от 687.46 лв. на основание чл.86 от ЗЗ. , като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от 7200 лв. и до 791.98 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът З. “Б”АД, гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски градски съд е приел, че в резултат на ПТП, настъпило по вина на застрахован при “Д” водач на МПС, са причинени вреди върху автомобил, застрахован за риска “А” при З. “Б”АД. Застрахователят “Б” е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил и е уважил претенцията за възстановяване на платената сума от застрахователя по риска “Гражданска отговорност”.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата относно упълномощаването на водача на МПС, като условие за ангажиране на отговорността на застрахователя, и относно изключването от доказателствата по делото на документ по реда на чл.101 от ГПК /отм./, както и че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по съдържащите са изявления на трето на спора лице в представено по делото удостоверение.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въпросът за качеството на лицето, което е управлявало автомобила, причинил увреждането, и неговото упълномощаване от собственика, е решен от въззивния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно наличието или липсата на упълномощаване не е резултат от неправилно приложение на материалния закон, а изразява формираното вътрешно убеждение на съда по релевантните и приети за доказани факти и обстоятелства по делото. Въпросът за изключване на документ от доказателства по делото на основание чл.101 от ГПК /отм./ не е съществен за спора, тъй като посочения от касатора разходен касов ордер за удостоверяване на извършено плащане на застрахователното обезщетение не е обсъждан от решаващия състав. По третия поставен въпрос за доказателственото значение на изхождащ от трето лице документ за получаване на сумата на обезщетението, същият е коментиран във въззивното решение, но не представлява единственото доказателство за плащане, тъй като за това обстоятелство е възприето и заключението на счетоводната експертиза.
По тези съображения въведените въпроси от касатора нямат характера на съществени материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а са относими към правилността на въззивния акт, която не подлежи на преценка за в производството по чл.288 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.09.2008г., постановено по гр.д. № 121/2008г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.