3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 30,11,2011г.
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №664/2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „ ХК Ч. – БС” Е. – [населено място] срещу протоколно определение от 23.06.2011г. по т.д. 121/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по т.д. №121/11г. на БАС до приключване на гр.д. №73/08г. на Царевски районен съд.
Ответникът по частната жалба –„П.”Е. – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по висящото пред него дело № 121/11г. до приключване на гр.д. №73/08г. по описа на Царевски районен съд.Решаващият състав не е изложил мотиви относно така постановения правен резултат, а само е констатирал, че направеното искане от ищеца „П.”Е. – [населено място] за спиране на производството е основателно.
Определението е неправилно.
Основателно е оплакването на жалбоподателя за това, че спорът по гр.д. 73/08г. на Царевски районен съд е неотносим към разглеждания от Бургаски апелативен съд спор. Този извод се налага от дефинитивната определеност на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, които за да бъдат налице, се изисква наличие на преюдициална зависимост между производствата. В случая, производството пред Бургаски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на „П.”Е. – [населено място] против постановеното от Бургаски окръжен съд решение, с което са отхвърлени исковете на това дружество против [фирма] – [населено място] и настоящия жалбоподател за приемане за установено между страните вписване на недействително обстоятелство- апортна вноска на първия ответник в капитала на втория ответник, за приемане за установено недействителността на учреденото дружество на втория ответник и недействителността на вписването на устройствения му акт.Така предявените искове са квалифицирани от съдилищата чл.29, ал.1 пр.1-во ЗТР вр. чл.70,ал.1 т. 5,6 ТЗ и чл.72 ТЗ. Производството по гр.д. №73/08г. на Царевски районен съд, до приключване, на което производството по горното дело е било спряно е по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „П.”Е. – [населено място] против [фирма] – [населено място] и настоящия жалбоподател- за ревандикиране на недвижимия имот –за който е поддържано, че вписване на обстоятелството му за внасянето му като апортна вноска в капитала на [фирма] – [населено място] от „ Б.„ Е. – [населено място] е недействително обстоятелство.При тези фактически данни се налага извод за неправилност на изводите на съда, поради това, че висящите пред него, предявени в обективно съединение и описани по-горе искове нямат относимост към петиторния иск, чийто предмет е ревандикация на спорната недвижима вещ в патримониума на доказалия правото си на собственост върху нея. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че чрез иска по чл.29 ЗТР не може да се извършва проверка на законосъобразността на вписаното обстоятелство– арг. т.3 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/02г. С оглед вещноправните последици -разпоредителните действия, включително и продажбата на чужда вещ не са нищожни, те са непротивопоставими на действителния собственик. Поради това и успешно проведената петиторна защита и съответно уважаването на имплицитно съдържащия се в ревандикационния, установителен иск за собственост не може да рефлектира върху иска за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, респективно предявените в обективно съединение с него искове за недействителността на учреденото дружество на втория ответник и недействителността на вписването на устройствения му акт. Следователно, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ирелевантни към предмета / ясно очертан от диспозитива на обжалваното протоколно определение/ на настоящия процесуалноправен спор са лаконичните доводи на жалбоподателя, свързани с просрочие на заявените искове, както и за относимостта на друго висящо между страните производство, извън разгледаните,които са мотивирали постановяване на атакувания акт.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.06.2011г. по гр.д. 121/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по т.д. №121/11г. на БАС до приключване на гр.д. №73/08г. на Царевски районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: