4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София, 05,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 699/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. С. С. от [населено място] против определение № 212 от 06.07.2011 г. по ч.гр.дело №319/2011 г. на Смолянски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът С. е заявила, че подадената жалба подлежи на касационно обжалване тъй като „ има решение №564/07 на ВКС, ТК , ІІ т.о.”. Посочила е, че освен „задължителна практика и постановени решения на ВКС, основание за касационно обжалване са решенията по конкретни казуси”, като считала, че между разглеждания случай и решение №454/11г. на Великотърновски окръжен съд и решение по г.д.262/02г. на Петрички районен съд имало обективен идентитет.Страната е поддържала, че така посоченото имало относимост към наличието на правен интерес за искане на отмяна на действията на УС на ГПК „ Борика”, като е изложила, че „ съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос” бил – дали за нея е налице правен интерес в качеството на член –кооператор да „атакува самостоятелно незаконосъобразните действия на УС на ГПК „ Борика” – [населено място] във връзка със свикването и провеждането на общо събрание на кооперацията на основание чл.58, ал.2 ЗК”.Страната подробно е развила своето разбиране по този въпрос. Поддържала е още, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както е обосновала в жалбата си, поради което ВКС следвало да провери тези твърдения и по този начин да допринесе за уеднаквяване на практиката. Изложени са и подробни доводи във връзка с необоснованост на изводите на съда за това, че управителния съвет на кооперацията нямал процесуална дееспособност. Направен е извод, че в конкретния случай било необходимо тълкуване на закона, „ което щяло да доведе до отстраняване на непълноти и неясноти в самия ЗК…” Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставения от страната въпрос има относимост към разглеждания случай, въпреки че не е релевантен като необвързан от решаващия извод на въззивния съд,то налице е единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава изобщо довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочила задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – актовете подробно изброени в т.2 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата.В случая страната е поддържала наличие на обективен идентитет между приложените решения и разглеждани спор.За да остави в сила определението на първостепенния съд, с което е върната исковата молба на настоящата жалбподателка, въззивният съд е приел, че въпреки дадената възможност за отстраняване на недостатъците на исковата молба и изричните подробни указания дадени от първостепенния съд,получени лично от ищцата, същата отново е заявила, че подава иска си срещу управителния съвет на ГПК „ Борика” като е посочила и персоналния му състав, уточнила е, че иска отмяна на действията на този орган по свикване на общо събрание, както и по провеждане на това общо събрание. Приет е за правилен извода на първостепенния съд- че не е налице пасивна процесуална легитимация по иска по чл.58 ЗК, както и това, че органа на кооперацията също така не разполага и с правосубектност. Прието е още, че за страната не е налице и правен интерес от водене на такъв иск,с оглед проведеното общо събрание, което е взело конкретни решения и за нея не е налице такъв интерес да атакува самостоятелно действията по свикването му, без да атакува неговите решения. С оглед така приетото от решаващия състав се налага извод, че между приложените от страната решения и атакувания съдебен акт не съществува сходство, тъй като разглежданите хипотези са различни- приложените и обсъждани от касатора решения третират наличие на активната, а не пасивната легитимация и са насочени към обжалване на решения на общото събрание на кооперацията. Освен това страната не е посочила правен въпрос, който счита, че е разрешен противоречиво с тези решения, а поставения от нея въпрос относно наличието на правен интерес да атакува самостоятелно действията на УС не е разглеждан от възивният съд в контекста, в който го е разгледала страната.Следователно, не са налице предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- цитираните и приложени решения не разглеждат въпросите поставени и разгледани с обжалвания съдебен акт и тъй като страната, чието задължение е това, не е сочила конкретно противоречие, нито е обсъждала различието между сравняваните актове и мотивираното от въззивния съд, в резултат на разрешаването на конкретен правен въпрос, а се е ограничила само до защита на собственото си разбиране по въпрос, различен от решаващия за изхода на спора, то и същата не обосновава довод за установеност на обсъжданата хипотеза.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито доводите за неправилност на атакувания съдебен акт, който по принцип нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.
Изложените доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, в контекста на становището на страната по спора са неотносими към лимитивно и изчерпателно посочените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 212 от 06.07.2011 г. по ч.гр.дело №319/2011 г. на Смолянски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: