3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 12,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 213/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №V-141 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 1219/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпросите – „за доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато те не отговарят на предвиденото в ЗСч съдържание и разграничение от частния свидетелстващ документ по ГПК, с доказателственото значение на счетоводните книги, както и с приложението на чл.301 ГПК”. Поставени са и въпросите – „ дължи ли купувача по търговска продажба заплащане на цената на стоката, ако същата не му е доставена реално… и при липса на изрични документи установяващи реална доставка на закупена при търговска продажба стока, възможно ли е тази доставка да бъде доказана само на основание счетоводни записвания при купувача на стоката”. Страната е поддържала, че произнасяйки се по тези въпроси, въззивният съд постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата – решение №1576/2000г. на ВКС, като в същото било посочено, че договорът за търговска продажба е реален, а не формален договор, а задължението за плащане на цената произтича от получаване на стоката.Лаконично е направен довод, че отношенията между страните били регламентирани от гл. ХХІІ на ТЗ и основание за плащане на цената е доставката на стоката, а не съставяне на фактурата.В този смисъл решението противоречало на решение № 1064/03 на ВКС, І г.о.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Поставените от него въпроси имат характер на общи и фактически, извън контекста на мотивите на обжалвания съдебен акт, изведени от становището на страната по основателността на иска. Въззивният съд, за да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е приел, че ищеца – сега ответник по касация е изпълнил своето задължение да достави описаните в процесните фактури строителни материали, като това се установява не само от подписа под получател по фактурите на законния представител на дружеството- сега касатор / който не е оспорен в производството/, но и от осчетоводяването им в неговото счетоводство и включването им в дневника за покупките и справките декларации по ДДС. Прието е още, че доколкото няма данни, страните да са договорили при предаване на стоката, продавачът да издава други документи, липсата им не може да рефлектира върху извода, че фактурите установяват реалното предаване на стоката. Спрямо така приетите решаващи изводи на съда, касаторът не е поставил релевантен въпрос, не само с оглед това, че повечето от поставените въпроси не са били предмет на разглеждане от решаващия състав, но и с оглед това, че тези въпроси са формулирани при смесване от страна на касатора на различни правни категории – като например доказване на претенцията и правен въпрос, изведен от решаващите изводи на въззивният съд. Дори обаче тези общи и фактически въпроси да бъдат приети за релевантни, то страната също така не установява наличие на изискуемите кумулативно предпоставки, свързани с установеност и на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
За да е налице основанието по т.2 на текста / поддържано от касатора/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. Цитираните и приложени от касатора решения, обаче са постановени при различна фактическа обстановка и при различно доказване на установените по спора факти и поради това не установяват поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Освен това правните изводи застъпени в тези решения са интерпретирани от касатора произволно, извадени от общия контекст на акта и без обосноваване на конкретно противоречие, тъй като въззивният съд не е приемал че договора за търговска продажба е формален, нито е приемал, че основание за плащане е съставянето на фактурата. Тъкмо обратното същият е мотивирал, че е доказано реалното предаване на стоката, като основание за плащане на цената й. Следователно, дори и така извадените от контекста на конкретния случай, разгледан с тези решения, мотиви не са в противоречие с приетото от въззивния съд. Или, тези доводи не обосновават наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.Ответникът по касация не е поискал разноски поради което такива не му се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-141 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 1219/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: