О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
Гр.София, 25.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 507 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” ООД, гр. Т. срещу решение № 104/13.05.2008г., постановено по гр.д. № 119/2008г. от Търговищкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 936/14.01.2008г. по гр.д. № 264/2007г. на Търговищкия районен съд. С това решение е отхвърлен предявеният иск от “М” ООД против М. Д. Г. за сумата от 6455.10 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за продажба на сурово мляко, равняващо се на цената на недоставеното мляко, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.32 и чл.327, ал.1 от ТЗ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, а допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК обосновава с решаването на спора в противоречие с трайната практика на ВКС.
Ответникът М. Д. Г., гр. Т. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство определя като основен спорен въпрос по делото количествените и качествени характеристики на предаденото от ответника на ищеца краве мляко, по който въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, едностранчиво е третирал определени доказателства и неправилно е разпределил доказателствената тежест. На следващо място, не бил обсъден доводът му, че е налице неоснователно обогатяване, но касаторът определя за безспорно обстоятелството по делото, че между страните са били установени търговски отношения по договор за продажба на мляко.
В изпълнение на изричните указания в разпореждане от 08.09.08г. на Председателя на І т.о. на ВКС за излагане на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът заявява, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил писмено доказателство по делото – представеният от Фонд “З” договор между страните, които действия на съда били в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 2/02.07.2004г. и Реш. № 1298/07г. по гр.д. № 1557/06г. на ВКС, ІVа г.о.
За да постанови обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е приел, че между страните е сключен устен договор за доставка, като в периода от 01.01.05г. – 31.12.05г. ответникът ежедневно е доставял мляко на ищеца. Плащането е извършвано след приемането на стоката от купувача с посочване на количеството и са превеждани авансово суми, изравнявани в края на всеки месец. Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд е мотивирал извод, че промяната в литрите на описаното за доставено мляко с действително приетото се дължи на различната масленост, преизчислена на база на стандарт от 3.6%. Решаващите съображения на съда са, че купувачът на стоката е задължен да я прегледа съгласно чл.324 от ТЗ и да уведоми продавача за констатирани отклонения от изискванията. Поради липсата на доказателства за такова уведомяване инстанцията на същество е приложила презумпцията на одобряване на продадената стока.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че решаването на въпроса за количеството и качеството на доставеното мляко е съществен спорен въпрос по делото, но твърдяното неправилно произнасяне от въззивния съд не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправните норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. По отношение на довода, че отношенията между страните следва да се разгледат на плоскостта на неоснователното обогатяване, въпросът за правното основание на претенцията е обсъден в Решение от 11.10.2007г. по гр.д. № 326/07г. на Търговищкия окръжен съд за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт по същото дело поради произнасяне по иск на непредявено основание – чл.55, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд по жалба на настоящия касатор е върнал делото съгласно чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ за ново разглеждане и е определил правната квалификация на претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.332 и чл.327, ал.1 от ТЗ, основанието на което е поставено решението при новото разглеждане.
По отношение на въведеното основание за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС, настоящият състав възприема тезата на касатора, че необсъждането в мотивите на представено по делото писмено доказателство представлява нарушение на процесуалните правила, по който е въпрос е налице задължителна и трайно установена практика на ВКС. Но, съдът по същество е задължен по реда на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ за формира вътрешното си убеждение след преценка на ангажираните по делото доказателства за релевантните за спора факти и обстоятелства. Необсъждането на писмено доказателство, удостоверените в което факти не са относими към хипотезата на приложимата правна норма и не са обвързани с конкретни твърдения или възражения на страните, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Посоченият договор е сключен между Д фонд “З” и ответника по иска и е за предоставяне на целева субсидия на земеделския производител за произведено и продадено мляко. При изискване и представяне на договора касаторът не е обяснил значението му за спора и въз основа на него не е аргументирал в инстанциите по същество доводи за основателност на претенцията.
По тези съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104/13.05.2008г., постановено по гр.д. № 119/2008г. от Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.