3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
Гр.С., 11.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1119 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 57/01.04.2010г., постановено по в.т.д.№ 695/09г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18/18.06.09г. по т.д.№ 116/08г. на Русенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 18848.84 лв., представляваща стойността на щета, причинена при превоз на товари.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК.
Ответникът А. П. А., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът В. Д. И., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбите и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът В. И. е извършил превоз на стока от Република Гърция до Република Румъния, по време на който е настъпила щета. Решаващият състав е изложил съображения, че претендираната сума, за която е издадена фактура на 31.01.08г., била заплатена на румънското дружество “В. шипинг”, което я е превело на получателя на стоката “Тимбарк макспекс – Румъния” като разходи за транспортиране, поради което не може да се свърже с конкретния превоз и с щетите на ищеца.
Според касатора процесуалноправният въпрос от значение за делото е свързан със задълженията на въззивната нистанция при решаването на правния спор, по-конкретно с липсата на подробен доклад относно твърдените от страните факти.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Съобразно с ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да изведе въпроса от значение за изхода от делото. В случая, процесуалният въпрос обосновава неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила, като този въпрос би могъл да се подведе под основанията по чл.280, ал.1 ГПК, ако процесуалното нарушение е резултат на неправилно тълкуване на конкретна правна норма. Посочването на непълнота на доклада по делото, изразяваща се в “лаконичност” относно това “кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест”, представлява правен въпрос от принципно значение. Касаторът не оспорва, че въззивният съд му е дал указания за “доказването на размера на щетата”, като в решението е прието, че вредите не са установени. В този смисъл, оплакването е за необоснованост на въззивното решение – не е приет за доказан релевантен за спора факт, за който страната твърди, че следва да се приеме за установен от ангажираните по делото доказателства.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на 2000 лв. по договор от 23.09.10г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57/01.04.2010г., постановено по в.т.д.№ 695/09г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на А. П. А. – [фирма], [населено място], [улица], ет.2 сумата от 2000 лв. /Две хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: