2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
Гр.С., 04,07,2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1089 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд “Земеделие”, [населено място] срещу решение № 296/03.06.2010г., постановено по гр.д.№ 22/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 589/06.07.2009г. по т.д.№ 822/2008г. на Софийския градски съд и е признато за установено по предявения от [фирма], [населено място] против касатора иск с правно основание чл.254 вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че не дължи сумите в общ размер от 23910.13 лв. по образувани изпълнителни дела.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по петте броя изпълнителни листа, издадени на несъдебни изпълнителни основания, до образуването на изпълнителни производства, е изтекла погасителната давност за лихвите върху главниците, поради което частично е уважил отрицателните установителни искове.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 3/18.11.1980г. по гр.д.№ 3/1980г., като не е съобразено, че с всяко предприето изпълнително действие се прекъсва давността по чл.116, б.”в” ЗЗД, както и че давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането.
В случая, разгледаните от постановлението хипотези за прекъсване и спиране на погасителната давност не са идентични със спорните обстоятелства по делото. Апелативният съд е приел, че погасителната давност за лихвите е изтекла преди образуване на изпълнителния процес, поради което въпросите за предприемане от взискателя на изпълнителни действия не стои.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296/03.06.2010г., постановено по гр.д.№ 22/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.